Един призрак броди из България – призракът на мрънкачите: през погледа на главния редактор

Живка Кехайова

Един призрак броди из Европа, или поне в България здраво броди – призракът на мрънкачите. Това са хора от различни социални групи (е, от някои са повече), които не са доволни от живота си и търсят виновен.

Търсят го и непрекъснато го намират във всеки, който, според тях е имал „късмета“ да е по-умен, по-образован, по-харизматичен, по-нужен, в хармония със себе си и околните и дори да не е богаташ, или политик, то непременно трябва да е някакъв престъпник, щом е доволен.

Да, нито нашата държава, нито пък по света, където и да е, има някакъв рай безметежен. Властта никъде не е от ангели. Просто обществата, където бродещите вярващи в „късмет“, а в не разум, правилни избори, работа и усъвършенстване, са по-малко – живеят по-добре. 

Я сега си представете, о, вие бродещи, какво би станало, ако всеки от вас вземе да научи нещо ново, вземе да прави нещо, на което е способен, вземе да се бори за успеха си, вместо да хленчи и търси виновен! Ако вместо светът да му е крив, си направи свое уютно място в него, нима няма цялото общество да заживее по-добре?

Знам, че е трудно да се изправиш пред огледалото и да си кажеж: „да, аз не ставам по ред причини за онези професии, на които плащат по минимум 5 000 лева заплата“, но е освобождаващо да го кажеш и да потърсиш къде и как да вложиш своите качества, пък нека да е за по-малко.

Хитът днес в мрежите е как така IT секторът щял да назначи до 30 000 квалифицирани украинци при средна заплата 4 700 лв., а не бил назначил ревящите по фейсбук. Ами просто няма начин – не са квалифицирани. То и неквалифицирани украинци няма да назначат.

От няколко дни пък ревът е защо се давали по 40 лв. дневно за настаняване на украинци, ами не давали по 40 лв. дневно детски? Ами защото инвестицията по отношение на украинците е временна и със сигурност няма да трае 18 години. И 18 месеца няма да трае, а може би и седмици. А и защото по този начин държавата би насърчила необразована раждаемост, свързана с още по-големи проблеми в бъдеще.

Защо тези хора са лишени от емпатия? Ами защото всъщност и себе си не харесват. Защо тези хора мразят цивилизования свят, а „обичат“ Путин? Ами защото знаят, че място в цивилизования свят нямат, ако не променят със здраво бачкане и учене себе си.

Непрекъснато някой пита: „А на нас кога ще ни дадат?“. И това вече е престъплението на политиците-популисти, които излъгаха и в тези 30 години, лъганите 45 години преди това, че трябва да им се дава нещо.

Всъщност, има само 3 категории граждани, спрямо които трябва да се прилага т.н. обществена солидарност. Това са на първо място децата – образование, здраве, изграждане на полезни умения и навици. На второ – деца и възрастни с увреждания, или заболявания, грижата за които трябва да е много по-голяма и постоянна. Третата – пенсионерите, особено онези, които наистина са работили (като се намери ефикасен механизъм да се търси трудов стаж по всякакъв начин за онези мътни години, през които минахме).

Ако спре да се сипва периодично на хленчещите здрави, способни да работят, средствата за трите групи ще станат съществени. Защото: „ама аз съм необразован и не ме вземат на работа“, не е оправдание – образовай се! „Аз не се сработвам с хора (характерови проблеми)“, не е оправдание – квалифицирай се в област, в която да работиш сам! И мързелът не е оправдание… Между другото – „така се стече животът“, не е оправдание. Ако не става въпрос за бедствие и болест, животът не се „стича“ – правиш си го сам.

Никой здрав и работоспособен човек не „заслужава“ да му бъде давано, освен при бедствия и войни – ето затова се помага на емигрантите от война с желание, а на икономическите емигранти само временно и без желание.

За да бъде давано, трябва да се вземе. И се взема най-много от повече работещите, по-образованите, по-умните и по-отговорните. Те могат да го позволят само в някакви граници, или ако бъдат притиснати отвъд тях, спират да създават блага – затова си отиде социализЪма. Сега просто могат да отидат някъде другаде. И отиват. Да не забравяме и, че специално у нас тези хора стават все по-малко.

Не може да съществува общество на мрънкачи – дори робско такова не може да има, затова хич не чакайте Путин като спасител. Специално той пък направо ще ви заличи  – непотребните роби се убиват.

Сигурна съм, че всеки, ама всеки здрав човек и огромна част от болните, могат да направят нещо интересно, важно, потребно, нужно. Ми дайте да се опитаме поне всеки един да направи нещо потребно, на което е способен. Най-вече – да възпитаме поне следващите поколения във вярата „Никой нищо не ти дължи. Твоите качества и твоите избори са животът ти!“.

Явно в така възпитаващите децата си общества, движението напред е доста по-скоростно, а хората живеят по-качествено и удовлетворено.