„Желязната маска“ – зад нея се крие една от най-големите загадки във френската история. И до днес не се знае кой е мистериозният затворник, който умира в Бастилията по времето на Луи XIV. Ето най-популярните версии:
Никой не е имал право да види лицето му. И затова истинската му идентичност си остава неразкрита и до днес. Според една от версиите, най-вероятно през 1669 в Дюнкерк е задържан мъж, известен под навярно фалшивото име Юсташ Доже, който умира в Бастилията през 1703 година. И който през цялото си затворничество носи маска, прикриваща лицето му. „Желязната маска“ вдъхновява многобройни романи и филми, сред които едноименната холивудска продукция с Леонардо Ди Каприо и прочутият роман на Александър Дюма „Виконт дьо Бражелон“, последната част от мускетарската му трилогия.
Брат-близнак на Луи XIV?
Във версията на Дюма историята, разбира се, е доста фантасмагорична. Там загадъчният затворник се явява – ни повече, ни по-малко – брат-близнак на крал Луи XIV. Според сюжета на романа, след раждането на двете момчета през септември 1638 кралица Ана Австрийска нарочно укрива съществуването на втория брат, за да предотврати опасността от спорове за трона. Но този сюжет Дюма „взима назаем“ от Волтер. Докато сам лежи в Бастилията през 1717 година, големият просветител започва да проучва оскъдните сведения за легендарния затворник с маската. Към наученото по-късно той добавя пикантната версия с близнаците – навярно в желанието си да дискредитира монархията.
Волтер превръща историята в легенда, посвещавайки на човека с желязната маска една част от глава XXV на „Векът на Луи XIV“. Твърдейки, че той е затворен през 1661 – годината, в която умира кардинал Мазарини, Волтер пръв споменава една подробност, която разбужда въображението на читателя – долната част на маската на затворника била снабдена със стоманени пружини, които му позволявали да се храни без да я сваля. И добавя, че на тъмничарите им било наредено да го убият, ако разкрие самоличността си. Волтер пише още, че към затворника се отнасяли с изключителен респект, специално изпълнявали музика в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела. През 1752 година, при преиздаването на „Векът на Луи XIV“, Волтер включва и историята със сребърната чиния, върху която затворникът написал името си и я хвърлил от прозореца на килията си. Намерил я неграмотен рибар, който я отнесъл на коменданта. След като се уверил, че рибарят наистина не може да чете, комендантът му казал: „Вървете си, Вие сте щастливец, че не умеете да четете“. Но доказателства за версията си Волтер не представя. Вместо това превръща реалната кадифена маска в желязна. Независимо от факта, че с такава конструкция на главата човек едва ли би могъл дълго да оцелее, включително и поради голямата опасност от инфекции.
Въпреки това версията на Волтер с близнаците, преработена в романа на Дюма, продължава да се върти и през следващите векове. През 1965 година в книгата си „Желязната маска“ Марсел Паньол твърди например, че лично кардинал Ришельо е наредил вторият брат да бъде отстранен и скрит в Англия. И че тъкмо в Англия този брат научава през 1669 година за истинския си произход. Във версията на Паньол близнакът решава да предяви законните си претенции към френския престол, но този опит е прекратен още при пристигането му на пристанището в Дюнкерк, където веднага го арестуват и го пращат зад решетките. И никой няма право повече да види лицето му, защото приликата с Луи XIV е удивителна.
Популярната версия за брата-близнак куца най-вече поради факта, че по онова време раждането на престолонаследник е публично събитие, на което присъства голяма част от кралския двор. Тоест, раждането на близнаци няма как да е останало незабелязано.
Над 50 различни версии
В хода на столетията възникват, разбира се, и над 50 други версии за самоличността на загадъчния затворник. Колкото и да са различни, тези версии разделят публиката на два лагера. Единият лагер смята, че мистичната личност трябва по някакъв начин да е свързана с факта, че крал Луи ХIII и неговата съпруга Ана Австрийска в продължение на цели 23 години до раждането на Луи XIV остават бездетни. Защо тогава да не се предположи, че човекът с маската може да е бил незаконен син на кралицата? Примерно от кардинал Мазарини или пък от Бъкингамския херцог, както намеква енциклопедията „Майерс“ от 19-ти век. А защо да не е било точно обратното: зад маската да се е криел истинският баща на Луи XIV? Другият лагер пък смята, че затворникът е бил личност, изпаднала в немилост, ако не и заговорник срещу краля. Тук най-често се споменава финансовият министър Никола Фуке, присвоил си държавни пари, който е бил затворен в крепостта Пинероло. Но Фуке умира още през 1680 година – най-вероятно отровен. Или пък е ставало дума за рицаря Дьо Хармоаз, организирал в Испанска Нидерландия заговор срещу краля?
Изследователят Джон Нун предполага, че зад „Желязната маска“ се крие прислужникът на някой високопоставен аристократ, станал неволно свидетел на интрига с участието на министъра на войната Дьо Лувоа. И като доказателство привежда трайния интерес на министъра към съдбата на затворника. Срещу тази версия обаче говори фактът, че затворникът се е радвал на особен комфорт, какъвто не би се полагал на един обикновен слуга. Така че сигурно още дълго ще трябва да чакаме появата на онзи изследовател, който най-после ще смъкне маската от лицето на загадъчния мъж и така ще разкрие истинската му идентичност.
Източник: Дойче Веле