"Това само ще зарадва Путин, който иска да върне Желязната завеса", казва експерт по повод мерките на Германия срещу Русия, обявени заради извършения опит за атентат на летището в Лайпциг. Ето още мнения на експерти.
Практическото въздействие на последните мерки на Германия срещу Русия най-вероятно ще бъде ограничено, казва руският политолог Дмитрий Орешкин, който смята, че реакцията на Берлин е до голяма степен символична. Въпреки това решението на Германия публично да обвини Москва за опита за атака с дрон на летището Лайпциг/Хале на 4 август отразява нарастващата готовност да се отвърне подобаващо на руския президент Владимир Путин и на онова, което Берлин възприема като враждебни действия на своя територия.
Путин може да бъде спрян само със строги действия
"Това само ще зарадва Путин. В крайна сметка той възстановява „Желязната завеса“ между Русия и останалите държави. А сега получава помощ и от другата страна“, казва Орешкин пред ДВ. „Путин е човек, който не може да бъде спрян с нищо друго, освен с ескалация и строги ограничения.“
Решението на Берлин да закрие руското консулство в Бон, да прекрати договора за културния център в Берлин и да засили контрола върху влизането на руски граждани вГермания не е достатъчно, смята и Борис Бондарев – бивш дипломат, работил в постоянното представителство на Русия в ООН в Женева. Бондарев, който подаде оставка през 2022 г. заради мащабната руска инвазия в Украйна, заяви, че намаляването на персонала и ограничаването на дипломатическите дейности може донякъде да затрудни руските действия в Германия, но няма да промени коренно стратегическите планове на Москва.
„Не съм сигурен, че за Русия това ще е нещо, което може да ги накара да се замислят“, казва той. „Ако не бъдат предприети други, по-координирани стъпки на ниво ЕС, те няма да спрат провокациите. Най-много да ги принудят да координират действията си малко по-различно и да търсят по-професионални агенти.“ И двамата експерти обаче са на мнение, че мерките на Германия могат да имат ефект, дори и да не успеят да възпрат Москва.
Как ще отговори Русия
Путин определи реакцията на Германия като „още една грешка, и то сериозна“, а Кремъл заяви, че Русия ще отвърне „със същото“. Германският експерт по сигурността Волфганг Рихтер заяви, че рискът от ескалация се е увеличил в сравнение с първите години на войната между Русия и Украйна, но добави, че следващата фаза на конфронтацията между Берлин и Москва вероятно ще остане в сферата на дипломацията. Москва вече обяви, че ще затвори „Гьоте институт“. „Не бих изключил напълно възможността от ескалация на действията им, като предприемат по-сериозни мерки – например да ограничат броя на дипломатите в германското посолство в Москва.“
Спорът относно културни организации като „Гьоте институт“ и „Руския дом“ в Берлин отразява и начина, по който Москва и западните правителства възприемат тяхната роля. „Гьоте-институт“, основан през 1951 г. с цел популяризиране на немския език и култура в чужбина, се разглежда от Москва през призмата на по-широкото руско недоверие към западните институции, заяви Орешкин. Експертът смята, че Кремъл има склонността да приема, че такива организации служат на разузнавателни цели, тъй като проектира мирогледа на своите служби за сигурност върху западните структури.
„Руският начин на мислене в службите за сигурност предполага, че всички западни институции са организирани по абсолютно същия начин. Тази симетрична картина е дълбоко погрешна“, казва той. Орешкин твърди още, че е малко вероятно Кремъл да ескалира конфликта отвъд нивото на дипломацията и културните институции. „Да нанесе ракетен удар – това е нещо, което Путин няма куража да направи. А всички тези актове на саботаж и подривна дейност, както и подкрепата на алтернативни политически движения като „Алтернатива за Германия“, и бездруго вече преследват същата цел, казва експертът. „Затова не мисля, че Путин може да повиши напрежението много повече. Всъщност той може да ескалира реториката и точно това и прави.“
Нужни са действия срещу "сенчестия флот"
При обявяването на мерките в понеделник германският външен министър Йохан Вадефул заяви пред журналисти, че ЕС ще продължи да работи по допълнителни санкции „през следващите седмици“. Това включва по-строги мерки срещу т.нар. руски „сенчест флот“. Руските власти многократно са предупреждавали, че опитите за задържане или конфискация на свързани с Русия кораби, обвинени в заобикаляне на санкциите за гориво, ще бъдат разглеждани като враждебни действия.
Орешкин казва, че ако Европа наистина иска да окаже натиск върху Кремъл, по-ефективно би било да се насочи към финансовите потоци, стоящи зад „сенчестия флот“. Той обаче посочва едно сериозно препятствие: европейските правителства са ограничени от собствените си правни рамки, като например морското право, гарантиращо свободата на корабоплаването.
Експертът по сигурността Рихтер обаче вижда по-мащабен риск. Натискът срещу „сенчестия флот“ би могъл да увеличи вероятността от инциденти в морето, казва той пред ДВ. „А това, разбира се, би означавало поредна ескалация.“ За Рихтер отговорът се състои в това и двете страни да осъзнаят свързаните с това рискове. „Ситуацията стана по-напрегната и е крайно време да се води разговор“, казва той. Без комуникация между страните, предупреждава експертът, всякакви действия биха могли да бъдат погрешно тълкувани и да предизвикат по-нататъшна ескалация.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
