Елеазар Хараш: Бог е по-дълбок от реалността!

Представяме ви пълното интервю на Портал12 с писателя, езотерик и духовен напътственик –Елеазар Хараш. Основна тема в разговора е творчеството и посланията на белгийския писател, драматург и мистик – Морис Метерлинк.

[ad id=“225664″]

Здравейте г-н Хараш, все по-малко хора днес четат книги. Обърканите ценности в забързаното ежедневие сякаш направиха така, хората да се задоволяват предимно със заглавия, които да споделят в интернет, предимно в социалните мрежи, без да вникнат в дълбочината на въпросите. Какво означава това?

Първо, аз знам, че много хора четат книги. Второ нищо не може да замени книгата, защото Учителя казва: „ книгите са живи същества“,  „променят съдби“, виж колко кратко и ясно. Наистина една книга може да те тласне във вдъхновение и да забравиш и този свят и онзи свят… книгите са оръжие, и който разбере каква дълбочина има в тях, ще разбере, че не става въпрос за книга, а за Дух, който ръководи и става нещо съвсем друго.

Някак забързаното ежедневие обаче, не отдалечи ли хората от книгите, и какъв е начина те да се върнат обратно към тях. Какъв е начинът да намалят това темпо, което наистина води до това, само да се споделят едни публикации, без хората да се отдадат на една самота с книгата, каквато преди беше по-възможна?

На който не му е позволено да учи, да проучва, който е отделен от Истината, той иска – не иска, ще бъде забързан, щото там други същества работят, понеже не е позволено. Той такъв човек, ако не му е позволено, ако учи ще направи голяма грешка, няма да разбере за какво става въпрос, ще злоупотреби, и без това много хора злоупотребяват… Не за всеки е книгата и не за всеки е да разбере тълкуването или смисъла. Някой като четат много пак няма полза. Срещнал съм хора, които четат много, и то истински книги, и оглупяват. Не е до книгата. Важно е да практикуваш първо и после да четеш. Нещо трябва да постигнеш вътрешно, някакъв морал и после да виждаш скрития смисъл.

[ad id=“263680″]

Добре, но как е възможно, въпреки всички литературни произведения, въпреки всички открития в науката, в изкуството, в духовното развитие, човек въпреки това да остава на повърхността на живота. Как може да се премахне тази скучна материя, с която хората са се забулили?

Има хора, които са заблудени от горе, от висшия свят, за да не направят по-големи бели. Те няма как да тръгнат по разумния път, когато не им е позволено. Самият Бог, самият невидим свят и висшите същества отделят това, което… един човек ако е много хитър, и ако стане много учен, той ще стане десет пъти по-хитър, ако не се пречисти. Опасно е да чете и да разбира. Той ще стане много по-ловък и като престъпник, по-хубаво е да не чете, макар че той пак ще прави своите си неща. На който му е позволено, той пък няма избор, а пък на който му е дадено да разбира – чрез прозрения и откровения. При Метерлинк примерно има такова нещо. Той рядко има дълбоки откровения, но има много чисти прозрения. Той сам си признава на едно място, че не е истински мъдрец и не се е домогнал до книгохранилища. Но пак това, до което се е домогнал е дълбока вода.

Вие започнахте темата за Морис Метерлинк, която бих искал да бъде основен фокус на днешния ни разговор. Това е един забележителен автор, който може би не е достатъчно познат в България. Той в своите произведения фокусира вниманието си върху анонимната и смирена роля на всеки отделен човек като носител на някаква мисия и вътрешен пламък. До колко със своите дейности в ежедневието си човек трябва да бъде анонимен или публичен?

Истинският човек никога не е авторитет и не е показен. Той не търси показ и трудно забележим е, понеже е много скромен и смирен. Ударението и при Метерлинк пада на смирението. Виж какво казва той: „Нищо не е по-бавно от нравствения развой“, „чистотата е най-древния мистичен завет“ – това, което древните са дали на хората, но и Учителя казва: „Тази дума не е от този свят“ – разбира се, чува се, обаче тя е тайна наука. Щото те хората ако бяха чисти няма да бъдат нито светски, нито живи, нито мъртви, а щяха да бъдат от Светски нагоре. После казва: „Целта на посвещението никога не е била придобиване на щастието, а мъдрост и възход на вътрешния човек“.

[ad id=“237001″]

В днешното ни ежедневие, особено чрез средствата за масова комуникация, изобщо обществените модели, които се прокламират, се говори как щастието е основен приоритет и ценност. Не е ли това наистина едно подхлъзване по логиката на ценностната система?

По-лошо от подхлъзване. Първо, щастието е наказание и второ е погрешна цел. Целта е Бог, е  истината, и ти малко ако ги разместиш, вече изпускаш всичко. А щастливия човек е вече нещо за съжаление, понеже той не е блажен. Блаженият човек означава единство с Бога, с Волята на Бога. Щастливия човек е своеволие. Той си гледа своите неща и от там е провалът му.  Аз като видя щастлив човек, честно ти казвам, много го съжалявам.

Но може би тук визирате това повърхностно изразено щастие чрез различни материални придобивки и социални маски, но в крайна сметка отричате ли щастието, което е свързано с духовните изживявания?

Ами то вече е блаженство, не е щастие. То е друга мярка. И щастливият човек наистина е нещо окаяно. Едно от най-жалките неща в света е щастливия човек, докато блаженият човек – той изпълнява Волята на Бога, той има пълнота, той има разум, той не застоява в щастието, щото който е избрал щастието той не е човек на истината. А пък ако станеш човек на истината щастието ще те гони, ама дали ще го искаш вече, това е друга тема. Но виж какво казва Метерлинк: „Древният окултизъм, отдавна е надрастнал всички науки“. Наистина е така. Всички науки го догонват, но не могат, щото там е вътрешен опит, мъдрият опит, там не е човешкият опит. Виж друго какво казва: „Непознатото става достъпно само на чистотата“. Щото ако не си чист, ти може да говориш за ангели, но не може да общуваш с тях и става едно цитатаджийство. Интересно е, той е мъдрец, без да е истински мъдрец, но в следващите прераждания ще стане, понеже той вече се посява. Той вече посяга… той вече признава, че не е посветен и не се е домогнал до истински хранилища на книгите, обаче върви по този път и носи нещо, което е. Може да се каже, че е мъдрец, заради тази скромност. Той вече навлиза в това поле. И ще ти кажа какви неща още казва: „Книгата е един инструмент да отидеш много далеч.“ „Голямата тайна на живота не е история, тя е извън историята“ – пак просто казано, дълбоко нещо. „Смъртта е странна поезия, тя е нещо чудно“ – няма смърт за чистия, той се пренася с лекота, с приятно чувство, както лебеда си пее лебедовата песен, щото той се събужда за другия свят, където е свобода.

[ad id=“238430″]

Мисля по въпроса за годините, в които живее и твори Морис Метерлинк. Те съвпадат с времето на Учителя Беинса Дуно, на Рудолф Щайнер и редица още други личности от сферата на изкуството, съвременната физика, началото на квантовата механика и т.н. Има ли някакъв заряд, нещо общо, което да е обединило персоналните им мисии, тук на нашата земя?

Той сам по себе си носи нещо мистично и без да е свързан с Учителя, той върви по този път, който си е древния път, чистия път. Той сам по себе си е в единство.

…Имам предвид случайно ли е времето, в което всички те се явяват?

Не. Той е роден 1862-ра. Тогава е било време за мистични неща, за духовни хора. Виж какво казва „сълзите трябва да станат духовни, невидими.“ Значи Учителя казва: „истинските сълзи нямат нищо общо с егото, с някакви желания. Те са сълзи за братството, за изпуснатия Бог, за изпуснатата Истина“. Метерлинк казва още: „Душите се срещат само в чистотата“. Иначе те пак се срещат, но се разминават, но в чистотата могат да познаят, защото в чистотата между тях е Бог, и там вече се устройва животът. Виж какво казва за мъдростта: „Това е просветлена енергия“, „Чистотата е освобождение от житейското бреме“. Всичкото това робство, ако се пречистиш, тази система не може да те хване отново в мрежата си.

[ad id=“236993″]

Във Вашата книга „Съкровището на смирените“, едно от нещата, които се посочва в съжденията на Метерлинк, е, че мълчанието в себе си носи повече информация и дълбоки чувства, отколкото думите. Бих искал да ви запитам в този контекст, кое е по-близко до любовта – словото или тишината?

Първо тишината, древната тишина, тя е по-дълбока от мълчанието. Тя е едно от имената на Бога. Второ Метерлинк казва, че „думите са време, а мълчанието е вечност“. И наистина е така. Това, което е дълбоко и не може да го кажеш, ти го казваш по вътрешен начин, който е много по-дълбок от думите. Понеже то е съкровено, то се излъчва и надраства думите, не можеш да го опишеш.

Може ли тишината да бъде чута и какви са минималните условия за това..?

Първо, тишината за да бъде чута, трябва да е изчезнало говоренето. Трябва да си научил много разумно да говориш, точно. И освен това трябва да изчезнат и двата свята – и тебе да те няма, и този свят да го няма и другия. И освен това, трябва да ти е позволено, щото тя дава най-точните рецепти, най-точните идеи. Тя може да преобразява, обаче тя трябва да те е приела. Тя трябва да те е допуснала, да ти е позволила да ти каже нещо, което е отвъд думите, макар че, някога може да е облечено и в думи. Но тишината е по-дълбока от мълчанието. В мълчанието все още има вътрешен разговор. И това трябва да изчезне.

[ad id=“236999″]

Многократно казвате „трябва да ви е позволено“ или „ на човек трябва да му е позволено“, какво да разбираме, че тези бариери, прегради, човек сам поставя пред себе си или от външни или по-висши сили и светове те му биват може би добронамерено поставени?

Бариерите, които идват отвън те са си външни и ако ти си да го кажем в правилността, или древния път, никаква бариера няма отвън, и ако ти си в този път няма и отвътре. Обаче има една поговорка, че това, което човек може да си направи, дяволът няма такова въображение, не може да го направи, защото човек е голям майстор сам да се ограничи, сам да се постави в страх, или сам да се постави в някаква позиция, която да го съкруши.

В този контекст, до каква степен днес хората живеят живота си, а не умират живота си?

Значи ако говорим за обикновените хора, те това, дето го наричат живот, то е умиране. То е една имитация. То не е живот. Истинският живот не е живеене, не е умиране, а то е нещо вечно, нещо отвъд нещата, то е Истинския живот. Хората са поставени в този живот за да постигнат Истинския живот. Виж какво казва пак Метерлинк: „Който познава мълчанието, придобива яснота“. Ако умееш да спреш този диалог със себе си, да не говориш много със себе си, за да може да се домогнеш до тишината, за която говорихме. Другото важно нещо за да влезеш в тишината: „Смирението помага да уловиш тайната на своята съдба“. Ако нямаш смирение, няма да разбереш пътя на съдбата си, вечния си път, и да излезеш от съдбата. Ще говориш за съдба, но няма да може да я преодолееш. Имаш ли смирение, това е пак позволение да влезеш дълбоко в божественото и в неговата тишина… щото човешката тишина, тя е шум.

[ad id=“225664″]

А до колко човек може да модулира тези процеси или трябва до известна степен да е дошъл с отключени потенциали за тях. Възможно ли е човек в рамките на материалния живот да отключи тези способности на самовглъбяване, на духовно развитие или трябва отпреди това до сериозна степен да му е вложено това, още преди явяването му в света..?

Има няколко варианта. Единият е той да е дошъл с такива способности и да си ги заключи. Просто ако не спазва строгата правилност, истинност, точно говорене, точно мълчание (разбирам разумно, мъдро мълчание). Но ако е дошъл със способности и върви по този път, той първо няма да смята, че има способности, щото те не са негови. Това е нещо, което се дава за да вървиш към центъра си, това самовглъбяване, това е позволение да вървиш към собствения си център, щото търсиш правилно, търсиш същността, а не второстепенни неща: Ето какво казва Метерлинк, има нещо много красиво в неговата мъдрост: „Несправедливата постъпка е човешка слабост, а тази слабост привлича неразумен дух водач“. Виж колко точно казано. Тази постъпка те привлича и ти вече имаш други водачи. Ти може да мислиш, че „аз вървя по този път, ще направя това…“, но ти не си ти, те желанията не са вече твои. И когато стане късно като те заведат в задънена улица ще кажеш „абе какво мислих аз…“, нали разбираш…?

В този контекст до каква степен щастието или проблемите, нещастието на човек, е в неговите ръце или в ръцете на някакви неизвестни сили? И тук задължително да споменем за моментът на фатализма, който до известна степен присъства в творчеството на Метерлинк..?

Първо, много хубаво е, че нищо не е в човешки ръце. Значи щото човекът е майстор да разваля всичко. Дай му доброто – ще го развали, дай му хубава жена – ще я направи слугиня или ще я развали, дай му щастието – ще го развали. Нещастието също не е в неговите ръце, но то му се изпраща и ако трябва да сравняваме, нещастието е по-добро от щастието, щото по-дълбоко може да ти бръкне, като скръб, като мъка да те научи и да те поведе в правия път. Щастието няма шанс – ти там си заспал. Мислиш, че си щастлив, не се поддаваш, не се развиваш, то е голямо сънуване….! Докато нещастието може да ти бръкне и да си кажеш: „абе аз по какъв път вървя, дай да тръгна…“ и ако трябва да избираме… те сами хората няма да изберат нещастието, но то ще им се изпрати, щото те вървят неспасяемо. Нещо много дълбоко, което казва Метерлинк: „Всяка опасност е преодолима, дори и космическата катастрофа“. Забележи как е казано. Потопът – по време на Атлантите, те също са сразили потопа. Не той да ги победи, те с духа си и със съзнанието си, понеже е чисто съзнание. Те го възприемат като тържество на истината, поздравяват го, влизат в него и заминават. Обикновените хора не могат да минат през тази преграда.

[ad id=“263680″]

Бих искал да включим в разговора темата за две книги, поне на мен най-любимите ми, на Морис Метерлинк. Едната е „Животът на пчелите“, а другата е „Разумът на цветята“. Те носят много символика и дълбок мистицизъм и така типично за Метерлинк в малко страници е заключена изключително много мъдрост. Какво показва философията му през призмата на кошера и цветната градина?

Това, което е хубаво в тези книги е, че той говори за пчелите не както другите хора да ги използват да извадят меда. Той говори  от духовна гледна точка, като същества. Майката царица като един водач особен – като нещо, което организира нещата. Нека да ти кажа и какво казва Учителя: „ Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед – кой е най-умния?“. Цветята са голяма тайна, голяма тема е това, ако трябва някой път ще говорим отделно за тях. Но тук ще ти кажа, че колкото по-голям е ароматът на едно цвете, толкова по-висша йерархия същества работят в него. Ароматът не принадлежи на цветята. Той е на тези същества, които влизат, оставят го като отпечатък. Това са следи на висши същества. И ако ароматът е  висок, означава че човекът, ако човек има такъв аромат, ако може да си изработи, и то е… това е духовно качество, това е духовна същност.

Валидна ли е тази логика и за цветовата гама на цветята?

Да. Но примерно, да кажем лилавият цвят, това е силата на духа, обаче ти може да носиш лилави дрехи и да нямаш нищо общо с духа. Но какво майсторство на пчелата, какъв труд, какво обикаляне, за да се направи примерно един килограм мед. И така да го изпипаш, така да го направиш… щото мъдрецът и светецът не могат да направят мед, могат само да го ядат. Кой я е научил? Мохамед казва Аллах я е научил. Това е тайно изкуство от миналото.

[ad id=“236993″]

Природата ни дава безброй примери с уникални съвършенства и феномени, които са навсякъде около нас, а сякаш в днешно време повечето хора нямат очи да ги видят. Намира ли се човек между големината на космоса и вселената и макроскопския квантов свят? Намира ли се човек в една среда, в която всичко му говори всъщност за Бог, единствено той трябва да може така да погледне и да има зрението и способността да възприеме нещата?

Няма нещо, което да не говори за Бог, ако си на тази вълна, ако на тази станция си се настроил. Мога да ти кажа, че ако си дадеш любовта на Бога никога няма да бъдеш разочарован, дадеш ли я на хора, вече е под въпрос.

В този контекст много често си мисля как повечето от нас в ежедневието си постоянно разочароват Бог……

Ей това е майсторлъка на земните хора.

[ad id=“236999″]

Има ли граница на божественото търпение в това постоянно разочарование, което Той със сигурност усеща?

Бог няма търпение, той има дълго търпение. Мъдреците имат търпение. Понеже търпи, затова оцеляват хората, защото той знае, че е бавен пътя, той не бърза. Един глупав човек може да живее няколко хиляди години в глупостта си – Бог не бърза – той сам трябва да стигне до някакво дъно и да каже: „трябва да си променя живота“. Метерлинк казва: „Тази велика справедливост, тя никога не греши“ – значи тя е на всяка крачка, щото всичко, което се въздава, то е според минали прераждания, и няма грешка. Но хората виждат несправедливост, защото не признават преражданията, не го приемат както трябва, не могат да го разберат и те мислят, че в света има несправедливост. Питай един разумен човек, който е устроил себе си или един мъдрец, той няма критика за нищо, щото той живее в системата на Бога и Бог му дава нещо от своите очи да вижда. Тогава ти като виждаш Бог и съвършените неща, как ще виждаш неустроен свят, ако ти си устроен? Човек вижда, което е самия той, нивото му. Ако е един луд човек, ще вижда лудница в света. Ако е един болен човек, ще вижда, че целият свят е болница. Ама не е така, нали!?…

Говорихме за прераждания. Има ли ситуация, в която паднали души да се разпилеят в пространство-времето, да не продължат своята еволюция, да не могат да се преродят. Има ли вариант за тотално загубване на душата, и в контекст към нея – Аз-а. Запазва ли се Аз-ът някъде след смъртта?

Първо, запазва се. Второ еволюцията може много да се удължи или да се свие, но тя е винаги бавна. Истинският път не се казва еволюция, а развитие, това е съзнателност, избираш. Както в древен Египет казват, че образованието не зависи от дипломи, училища, университети – трябва лично да го избереш. Избереш ли го, избереш ли развитието, ти вече без диплома ставаш човек на културата – „култ ра“, оттам идва думата.

[ad id=“237001″]

Има ли вариант човек да разпилее душата си от немислене, от отдалечаване от природните и божествени закони, от прекалено падане?

Когато човек обича прекалено злото или удоволствията, той иска не иска се отдалечава. И хората дали вярват дали не вярват, много такива хора се прераждат и в животни. Това не означава, че човешката душа е животно. Тя не е нито човек, нито животно, нито ангел. Тя е богиня, обаче трябва да извърви своите уроци в разни тела, да ги научи и бавно да върви напред. Учителя казва „в момента има много животни кандидати за хора и много хора, кандидати за животни“.

Много хора си задават въпроса, какво всъщност се случва с паметта от всеки живот, от всяка житейска опитност? Има ли място където се запазва цялата тази паметност или се запазва единствено енергийната консистенция на всички преживявания? На практика, хората след смъртта си, има някакво място, където да помнят отделните и групови преживявания?

Понеже милиони хора се прераждат – глухи ,слепи, даровити, много даровити – всичко това са посети семена. Паметта я има в духовния организъм, в една централна духовна монада. Фиксирана е там и ако човек се пречисти, събуждат се старите му правилни спомени, но ако човек ако не е пречистен, ако е правил лоши работи, той може да продължи да ги прави, за какво му е нужно на такъв човек да му се разкрива. После има хора, които, ако си чувал Наташа Бекетова. Тя знае 120 езика. Тя е рекордьорката в света. Как за един живот ще научиш, и то древни езици някои?…

[ad id=“238430″]

…Може би тези хора имат достъп до някаква информационна субстанция?…

Ами не, тя на 16 години е показала способностите си и е смаяла света. Вторият рекордьор Италианец – 54 езика. Най-много му е отнел китайският – 4 месеца. Имам един приятел, който знае 17 езика. Сега, може да знаеш езици много и пак да имаш проблеми, това е друг въпрос. Но става въпрос, че „хубавите“ държави – които ги обичаш много – имал си успешни прераждания там. Тези, които не ги обичаш – имал си неуспешни. Аз съм ходил само един път в чужбина – в Одеса. Вървя по една улица за първи път и казвам: „Там зад ъгъла на втория етаж има кафене“, отивам, завивам, и на ъгъла, на втория етаж е кафенето. Стар спомен… нещата, те са си вътре. Но в края на краищата дали вярваш в прераждания или не, няма голямо значение, ако не живееш правилен живот, какво като вярваш… Искам да ти кажа, че и това може да не помогне. Метерлинк казва : „Няма по-сигурно и по-спокойно място на човека от дълбините в себе си“. Ако ти може да влизаш дълбоко в себе си… но пак стигаме до този въпрос трябва да ти е позволено, щото ти може да влизаш навътре и да направиш поразии. Може да не знаеш как се влиза. Към центъра е свещен подход, там не може да имаш две мнения. Ето защо много хора опитват да се вглъбяват, но не могат.

Не заработиха ли през последните години изключително концентрирано негативните енергии, или така използваната дума Ариман, именно чрез удоволствията и дигиталните технологии. Чрез постоянното ангажиране на съзнанието чрез телевизия, интернет, смартфони, таблети и т.н. Не подходи ли злото, интелектът в света, да завладее света наистина чрез удоволствията? Защото това, което аз виждам в ежедневието си – деца, възрастни хора – тяхното съзнание е ангажирано на 100 % от всевъзможни неща. Те не могат да обърнат поглед към себе си, да надникнат на дълбоко.

Питам се защо го виждаш, защото аз не го виждам! Аз виждам други неща, аз виждам духовните, божествените. Но да се върна на твоя въпрос. Те са ангажирани, щото са позволили. Ако ти не позволиш всичките тези техники, всичките тези негативни неща… ако ти си затворено шише, кой ще ти налее от тези неща? Но ако си отворено шише – всичко нахълтва. Ти решаваш дали негативните енергии да те обсебят или ти да ги ръководиш.

[ad id=“225664″]

Да се върнем на темата Метерлинк. Може би едно от доказателствата за сериозността и ценността на неговите книги е, че през 1914-та година Римо-Католическата църква ги забранява и ги включва в индекса на забранените книги. Какво е плашило статуквото на църковната институция?

Първо, много хубаво е, че е забранен, и всичко, което отрича църквата, означава, че там се е родило нещо истинско. Колко е голяма тази истина, това е друг въпрос. Но самото отлъчване, когато Поп Богомил казва на Боян: „Църквите ме отлъчиха“, той казва: „Браво, това е благословение“, да се отървеш от ада. Разбираш ли? Защото при църквите е застой, те са християни, но не са синове божии, разликата я разбираш. Метерлинк има вроден мистицизъм и освен това той е търсач на простота и яснота. Тези две неща са белега на мъдростта. Явили се мъдрост тя не е заплаха само за църквите. Тя е заплаха за света,  за политиката, за този свят, за онзи свят… Но точно това е хубавото и нека да има повече отлъчени хора и повече изгорени книги, защото, ако си чувал, Томас Карлайл казва: „Изгорените книги ще спасят света“. Те са.

Метерлинк живее в години, когато има изключително много различни духовни учения, мистични, окултни школи, особено във Великобритания, Франция, Белгия. Днешното време, в което живеем, също има, особено в България, много различни духовни направления, в които различни части на обществото и изобщо хората, които търсят духовното, се ориентират. Вие вярвате ли, че в България може да се случи едно обединяване на всички ценности по линия на наследството, което имаме, и изобщо на хората, които днешно време работят за духовното възкачване на нацията ни?

Значи първо, никой човек или народ не може да обединява нищо. Това е ръката на Бога, ако Бог реши. Всички хора, които се пречистват във всички народи и държави, образуват единен народ и те са обединени и да го знаят и да не го знаят, те се единни. А всички други никой не може да ги обедини, защото мярката е една висока степен на чистота, а от нея нагоре има други степени. А пък като говорим за България, няма България. Тука има определени хора, които са търсачи на истината, те са същността. Народи, държави, човечество, това са едни понятия, които никакво значение нямат за мъдреца.

[ad id=“263680″]

Да… Ние сме облечени в доста готови шаблони, в доста наложени понятия и представи. Възможно ли е човек да се отърси от наложените разбирания, модели? Възможно ли е да премахне социалните маски и да бъде по-свободен, да живее по-реално?

Може да го направи човек, ако тръгне по така наречената мъдра дисциплина. Първо трябва да стане много честен към себе си и към другите. Това не означава да говори свободно с всеки искрено, то си има мярка, докъде да говориш, как да говориш, как да спреш. Поставиш ли много строга дисциплина на себе си, не на другите, на другите прощаваш, избереш ли истинолюбието, за няколко години може да се подготвиш и да се освободиш от тази система, която е заблудена и на този свят и на онзи свят. Мъдрецът не търси този, онзи свят, той търси Бога. Той не търси бъдещето. Той не се вълнува от бъдещето. Щото ти в бъдещето какво ще търсиш? Кое е по-важно, бъдещето или Бога? Мъдрецът е съсредоточен в Бога и за него тези думи социални, за мен все едно на арабски ми говориш, не те обиждам така като ти говоря, нали?

Не, не… Няколко пъти споменавате бъдещето… Начина, по който възприемаме времето, не е ли ключов в живота ни? Правилно ли е да възприемаме времето така както са ни учили от самото ни раждане – минало, настояще, бъдеще. Ние не пътуваме ли в различни посоки?

Тези трите времена са нещо между другото. Заратустра казва: „Няма време, има безкрайно време“, т.е. вечността. Ние сега се движим във вечността, в безкрая. Но някой си мисли, че има настояще, някой пък си мисли, че има бъдеще… Ако ти нямаш Бог в себе си, ти нямаш бъдеще. Ако ти нямаш Бог в себе си, ти нямаш настояще. Ако нямаш настояще, то какво минало може да имаш?..

[ad id=“236993″]

Възможно ли е някой от процесите в живота ни всъщност да са следствие на неща, които вече са се случили в бъдещето?

По-скоро, те са нещо от миналото, което трябва да бъде коригирано. Бъдещето не трябва да го очакваш и мислиш. Бъдещето трябва да го създадеш. Това го казват Атлантите. Ако го създадеш след време като дойде, ти ще влезеш правилно в него, но ти ще бъдеш в истината, а не в бъдещето. Ще бъдеш в настоящето, което за тебе ще бъде истина, а другите пак ще търсят бъдещето, защото не са в истината.

В краткосрочното бъдеще, очаквате ли нашата земя да претърпи някакви природни катаклизми, които да са стимул, за осъзнаване на всички грешки, с които очевидно е изпълнен светът?

Значи то няма какво да се случва, щото ако ти живееш в духа, не те засяга нищо. Нито корабокрушение, както казват суфите, кое е важно при корабокрушение – това което може да вземеш със себе си. Ако имаш дух, ще го вземеш със себе си. Ако нямаш дух, ти вече си катастрофирал без катастрофа. Няма нужда от катастрофа. Преди време говорихме с един приятел за земетресения и стигнахме до извода, че в България няма нужда да става земетресение, щото то все едно вече е станало. Не както в Япония. В Япония хората го приемат, преработват го, не го критикуват. А тука за какво да става?!? Ако стане, то пак е милостта на Бога, пак е един план разумен, но хората няма да го приемат така, защото не са готови. В Бог няма земетресения. На Бог в тебе нищо не може да му се случи. Ако ти живееш в този дух, доколкото ти е позволено, няма какво да се случи – вече се е случило това, което преодолява световете.

[ad id=“236999″]

В този контекст, възможно ли е реалността, която всеки човек възприема, да е само негова собствена реалност, на база начина му на мислене и пътя който той върви, и на практика всички останали хора да имат паралелни свои реалности?

Значи първо, когато говорим за обикновените хора, полу-религиозните, не говорим, че имат измислена реалност, а илюзия. Не говорим за реалност. Думата реалност е нещо друго. И те понеже нямат реалността, измислят. Правят нещо като двойник. Само че, когато започнеш да живееш в двойник и в отражения, …. нали разбираш последствията?……………………………….
….Освен това Бог е по-дълбок от реалността. И реалният човек трябва да се откаже от висшето си Аз и да търси Бога, даже от висшето си Аз, защото и то в сравнение с Бога е нещо бедно и може да му обърка живота, защото човек може да помисли: „Аз съм висше Аз, разумен, и може да помисли, че е по-мъдър от Бога. По-хубаво е да се спаси от висшето си Аз.

Благодаря Ви за интервюто.

И аз съм Благодарен.

Източник: портал12.бг