Арабите във Великобритания гласуваха за Brexit – източноевропейците им отнемали работните места
ДЖАФАР АБДУЛ КАРИМ
Какво мисли арабската общност във Великобритания за резултата от референдума за Brexit? Точно това исках да разбера и поех към Лондон. Опитах се да разговарям с възможно повече хора, за да добия реално впечатление. Това, което чух там, ме изненада и разгневи.
Отново и отново британски граждани с арабски корени ми казваха, че сега във Великобритания имало прекалено много мигранти и чужденци, предимно от Източна Европа. Ето защо събеседниците ми вкупом гласували за Brexit. Учуден питам: „Та вие самите сте дошли тук като чужденци и сте от мигрантско потекло.” Това било нещо съвсем друго, беше отговорът. В крайна сметка сега били британци. Освен това арабите бягали от държавите си, тъй като там бушувала война. На източноевропейците им било добре в техните страни. Разликата била огромна. Хора, които сами са пристигнали в чужда страна с молба за помощ, демонстрират отвратителен и откровен расизъм спрямо други, които споделят същата съдба. Мигранти стават антимитранти! Може и да е вярно, че на мнозина от тях не им е било лесно и сега се опасяват, че ще загубят завоюваната си сигурност. Но има нещо гнило в поведението им – то е изключително егоистично:
„Аз съм добре, за другите ми е все едно.”
Не мога да го разбера. Не би ли следвало хора, които са имали подобна съдба, да демонстрират симпатия и съчувствие към мигрантите?
Мисля, че твърде много знам за арабските мигранти, тъй като сам съм германски гражданин от арабско потекло и професията ми е такава, че говоря с тези хора. Далеч съм от мисълта да обобщавам. Не искам да го правя като журналист и водещ на предаването Shabab Talk (младежко предаване, излъчвано по „Дойче веле” на арабски – б.р.). Но това, което преживях в Лондон, е сходно с онова, което винаги ми е правило впечатление при разговорите ми с мигранти в студиото и с араби в техните страни. Отсега знам, колко много хора, предимно мигранти, ще критикуват публикацията ми и какво ще напишат във фейсбук:
„Да, но и европейците са расисти.”
Едното не оправдава другото. Расизъм и нетолерантност винаги са погрешни, все едно кой изрича нещо подобно. Многократно съм чувал в общежития за бежанци в Берлин: „Тук сме настанени с хора, които идват от Афганистан или Мали. Не искаме да имаме нищо общо с тях.”
Един сириец каза: „Какво мислиш, че сме от Сомалия ли?” Египтянин в Лондон ми обясни, че източноевропейците щели да отнемат всичките работни места. Самият той пристигнал във Великобритания, за да си намери работа и сега работел като шофьор. Бях и в Йордания. Много палестинци, които са пристигнали там като бежанци, днес казват: „Не искаме повече никакви сирийски бежанци в Йордания.” Да спомена и няколко сирийци, които преди години са пристигнали в Германия, които пред мен изрекоха: „Германия не бива повече да приема сирийци!” В Ливан непрестанно чуваш:
„Каква е тази работа с всичките тези сирийци?”
Изглежда ливанците са забравили, че имаха гражданска война в собствената си страна и търсеха спасение из целия свят. Класифициране според религия, цвят на кожата, етнос или произход е точно причината, поради коята положението в арабските държави е такова, каквото е! Мнозина са принудени да бягат. Много араби описват идентичността си чрез принадлежността към нация или религия. При това всички ние сме просто хора. Човешките права са общовалидни, така е в една правова държава! Но мнозина не познават този принцип, тъй като в държавите им той не съществува. През 2012 г. Европейският съюз беше отличен с Нобелова награда за мир заради ангажираността му за мир, помирение, демокрация и човешки права в Европа. В това е огромният шанс да се гледа на света по друг начин: да се подчертае толерантността, онова, което обединява и съвместното съжителство. Точно мигрантите никога не трябва да забравят, колко е било важно за тях да срещнат толерантност. Намирам за напълно погрешно да не си толерантен към други, когато сам си се нуждаел от толерантност или пък твоите деца и внуци – сега или в бъдеще. Точно тези хора би трябвало да знаят какво е да си дискриминиран. Разочарован съм, когато сега тези хора, които се чувстват сигурни, не симпатизират на други, които са напуснали домовете си, всичко са изоставили и са поели рискования път към ново начало.
Това, което ни е нужно, е солидарност и разбиране, предимно от мигрант към мигрант.
–-
* Джафар Абдул Карим е известен германски журналист и водещ на предаването Shabab Talk, излъчвано по „Дойче веле” на арабски. Карим е роден през 1981 г. в Либерия в семейство на ливанци. Израства в Швейцария, следва в Дрезден, Лион, Лондон и Берлин, където в момента живее. Журналистът публикува свои текстове в реномирани издания, включително в „Ди Цайт”, откъдето препечатваме публикацията му.
Източник: http://clubz.bg/
