Съветът на Европейския съюз окончателно реши да удължи с още 36 месеца санкциите срещу лица и организации, които според ЕС са отговорни за действия, застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

Решението беше взето на 22 септември и предвижда настоящият санкционен режим да остане в сила още три години.

В същото време от списъка отпадат двама добре познати руски бизнесмени – Михаил Фридман и Алишер Усманов. Именно спорът около тяхното включване в санкционния режим забави приемането на решението.

Какво включват санкциите

Ограничителните мерки на ЕС засягат повече от 3000 физически и юридически лица.

За санкционираните физически лица те включват забрана за пътуване в ЕС, замразяване на активи и забрана за предоставяне на финансови средства или други икономически ресурси.

Санкциите са част от европейския режим, въведен след действията на Русия срещу Украйна и разширен значително след началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Досега този конкретен режим обикновено беше удължаван за период от шест месеца.

Сега държавите членки са се договорили за тригодишен период.

Фридман и Усманов отпадат от списъка

Европейският съвет съобщи, че при прегледа на санкционния режим е взето решение да не бъдат продължавани ограниченията срещу трима души и едно юридическо лице.

Имената им не са посочени официално в съобщението на Съвета.

Според информацията, цитирана от украински медии, сред тях са Михаил Фридман и Алишер Усманов.

Двамата са сред най-известните руски бизнесмени, попаднали под санкции след началото на войната.

Решението означава, че техните имена вече няма да бъдат част от конкретния санкционен списък на ЕС.

Дипломатически спор около решението

Въпросът предизвика сериозни разногласия между държавите членки.

Словакия настояваше за изваждането на двамата бизнесмени от списъка, докато Франция също подкрепяше премахването на санкциите срещу Усманов.

Латвия първоначално блокира продължаването на санкционния режим именно заради несъгласието си с изваждането на Фридман и Усманов.

В крайна сметка Рига оттегли ветото и ЕС успя да постигне необходимото единодушие.

След решението Латвия обяви, че ще наложи национални санкции срещу двамата руски бизнесмени.

Така отпадането им от общия европейски списък не означава автоматично, че всички ограничения срещу тях във всяка отделна държава са премахнати.

Киев реагира остро

Украинският външен министър Андрий Сибига определи решението на ЕС да извади Фридман и Усманов от санкционния списък като неоправдано.

Той заяви, че с тази стъпка „Москва празнува, защото получи това, към което се стремеше“. Според него премахването на ограниченията изпраща изключително погрешен сигнал на Русия в момент, когато натискът върху Кремъл трябва да се засилва, а не да се отслабва. Въпреки несъгласието на Киев, посланиците на страните от ЕС постигнаха компромисно споразумение

Украинската страна отдавна настоява европейските санкции срещу руския бизнес и политическия елит да останат в сила, докато продължава войната.

В Киев решението се разглежда в контекста на по-широкия дебат за ефективността и продължителността на европейските санкции срещу Русия.

От друга страна, европейските държави продължават да поддържат основната част от санкционния режим.

Латвия налага санкции на Усманов и Фридман

Това се случва веднага след решението на ЕС да ги извади от общия санкционен списък.

Първоначално Латвия твърдо блокираше изваждането на двамата олигарси от списъка на ЕС. За да не провали обаче удължаването на санкциите срещу останалите близо 3000 руски физически и юридически лица, Латвия се съгласи на компромис и приложи т.нар. „конструктивно въздържане“. Това позволи на ЕС да постигне необходимото единодушие.

В замяна на отстъпката на европейско ниво, латвийското правителство взе решение да въведе собствени финансови ограничения и пълна забрана за влизане в страната за Усманов и Фридман.

Латвийските власти описаха решението като избор „между лош и много по-лош вариант“. Според тях този ход е морално правилен, тъй като е спасил общата европейска санкционна система и е осигурил удължаването на останалите санкции наведнъж за рекорден период от 3 години (36 месеца).

С това си действие Латвия стана първата държава от ЕС, която откликна на призива на украинския външен министър Андрий Сибига отделните европейски столици да наложат национални санкции, за да „развалят празненствата в Москва“

Нов етап за санкционната политика

Решението от 22 септември поставя началото на нов тригодишен период за санкционния режим.

Повече от 3000 физически и юридически лица остават обхванати от ограниченията, докато няколко имена отпадат след извършения преглед.

Случаят с Фридман и Усманов показва и колко трудно може да бъде постигането на единна позиция между 27-те държави членки, когато става дума за чувствителни санкционни решения.

В крайна сметка ЕС запази основния режим, но направи конкретни промени в списъка.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg