Предвижда се и сливане на Агенцията по трансплантация и ИА „Медицински одит”
[ad id=“225664″]
Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина се закриват, а дейността им се поема от Здравната каса. Промените са включени в проекта за бюджет на институцията, предаде бТВ.
Предвижда се реформа в няколко закона, които засягат почти целия здравен сектор.
Разкриването на нова болница например вече ще се разрешава от депутатите и то след анализ на необходимостта от ново заведение според Националната здравна карта. Лекарите ще трябва да съобразяват лечението с цената на лекарствата и да предписват тези, които дават най-добри резултати и са най-изгодни за Касата.
Агенцията по трансплантация и ИА „Медицински одит” се обединяват в ново звено – Агенция за медицински надзор.
У нас последният последният пациент с трансплантиран бял дроб е Даниел Петков. Включен е в австрийската листа на чакащите преди договорът с България да изтече. Подкрепян е от Агенцията по трансплантация и сега не разбира сливането й с друга агенция: „В момента, ако някой не си върши работата в тази агенция, ще бъде прехвърлен и в другата и мислите ли, че там ще си върши работата”.
[ad id=“263680″]
Комисията за лечение в чужбина, която изпраща пациентите като Даниел, се закрива и дейността й преминава към Здравната каса. Същата съдба има и Фондът за лечение на деца. Целта е равен достъп до лечение, независимо от възрастта.
Пациентски организации обаче смятат, че като ефект от реформата ще се окаже, че министерството ще контролира само себе си. Утре ще стане ясно кои от предложенията ще бъдат одобрени от Надзорния съвет.
Проектобюджетът на Здравната каса за 2019 г. предвижда повече пари по почти всички направления. Догодина той ще се увеличи с около 490 млн. лв. Така ще надхвърли 4 млрд. лв.
С 18 млн. е увеличен бюджетът за личните лекари. 28 млн. повече ще има за прегледи при специалисти и 7 млн. – за изследвания. Най-сериозно увеличение има в бюджета за болниците. Той е с почти 180 млн. лв. повече в сравнение с тази година.
При лекарствата, където обикновено има най-голям преразход, увеличението е с над 117 млн. лв. Проектобюджетът предвижда също – над 100 млн. лв. повече за онколекарства за лечение в болница и още 14 милиона за домашно лечение.
[ad id=“236993″]
Парите за плащания към чужди здравни каси се увеличават с над 80 милиона. С тях ще се погасяват натрупаните през последните години дългове, заради които се създаде напрежение. От следващата година Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина преминават към Здравната каса. Целта е по-ефективно харчене на средствата.
На фона на дебатите около новия здравен модел, проектобюджетът предвижда драстични промени още от следващата година. За да намалеят разходите на касата, се предлага: парламентът да дава съгласие за разкриване на нови болници. Сега това може да прави здравният министър.
Болниците ще могат да сключват договори за нови дейности като скенер или ядреномагнитен резонанс например, само ако са в регион, в който няма такива. Разрешението ще дава Министерският съвет. Заложени са и мерки за намаляване на харчовете за медикаменти. Касата ще се договаря с производителите по нови правила. Ще може да плаща за лекарства, според ефекта от терапията. Ако пациент, с атрит например, се лекува с биотерапия и на пазара има три медикамента с едни и същи показания, касата ще избира най-евтиния.
[ad id=“236999″]
От следващата година болниците ще са длъжни да издават на пациентите бележка с похарченото за лечението им. Целта е да се види реално колко доплаща всеки пациент. Проектобюджетът ще бъде обсъден в понеделник от Надзорният съвет на касата.
