От 11 до 22 ноември в столицата на Азербайджан Баку се провежда 29-ата конференция на ООН за изменението на климата, по-известна като COP29.
Основната задача на близо 200 държави, представени на срещата,е да сключат споразумение, което да осигури до над трилион долара на година с цел финансиране на проекти в областта на климата в световен мащаб.
Защо е важно това, колко пари са нужни и докъде са стигнали преговорите? Ето основните въпроси и отговори, свързани с климатичната конференция.
Каква е целта на срещата
Тазгодишната конференция за климата на ООН беше наречена „конференция по финансирането“ заради основната си цел – да постигне съгласие за това колко пари трябва да се отделят всяка година за подпомагане на развиващите се страни да се справят с разходите за борба с климатичните промени.
През 2009 г. богатите държави се ангажираха да отделят 100 млрд. долара годишно, за да подпомагат развиващите се страни да се справят с разходите за преминаване към зелена енергия и намаляване на въглеродните емисии, както и да плащат за щетите, които вече са причинени от екстремните климатични условия.
Тези плащания започнаха през 2020 г., но се изпълняват в цялост едва от 2022 г. Ангажиментът за 100-те млрд. долара годишно обаче изтича през тази година. Затова се налага страните да постигнат съгласие за нова, по-висока цел за сума, която да се събира на годишна база от предстоящата 2025 г.
Предлаганите от различните държави цифри варират от малко над 100 млрд. до 1,3 трилиона долара – експертите смятат, че финансирането на борбата с климата на годишна база трябва да се увеличи до тази сума най-късно до 2035 г.
Най-вероятната идея, около която могат да се обединят отделните страни, е парите да включват основна сума от държавните бюджети на богатите страни, както и допълнително по-високо финансиране от други източници – кредитни институции или частни инвеститори.
До момента публичните средства представляваха по-голямата част от вноските за постигане на целта от 100 млрд. долара.
Кой трябва да допринесе
Климатичната конференция COP29 започна малко след изборите за нов президент на САЩ, които бяха спечелени от републиканеца Доналд Тръмп. Неговата победа на вота хвърли сянка върху преговорите на срещата заради очакванията, че той ще спре вноските на САЩ в общата сума за борба с климатичните промени.
При първия си мандат в Белия дом Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, а в изминалата си предизборна кампания даде знак, че ако бъде избран за президент, ще го направи отново.
Спирането на средствата от САЩ би оставило голяма дупка във финансирането на борбата с климата в световен мащаб, която другите донори трудно биха запълнили. Някои участници в преговорите очакват общата цел, която предстои да бъде договорена на COP29, да е по-малка, предвид очакваната липса на принос от най-голямата икономика в света.
Миналата година САЩ предоставиха близо 10 млрд. долара за международно финансиране на борбата с изменението на климата. Приносът на Европейския съюз (ЕС) е в размер на 31 млрд. долара.
Досега само няколко десетки богати държави бяха задължени да плащат средства на ООН за финансиране на борбата с изменението на климата. Те настояват бързо развиващите се страни като Китай и петролните държави от Персийския залив също да започнат да плащат.
Пекин се противопоставя на това с аргумента, че като развиваща се страна не носи същата отговорност като отдавна индустриализираните държави като Великобритания и САЩ.
Китай вече инвестира стотици милиарди долари в електрически превозни средства и възобновяема енергия в чужбина,но го прави при свои собствени условия.
Всяко споразумение от COP29 ще трябва да бъде одобрено с консенсус.
Колко пари са нужни
Според повечето експертни оценки развиващите се държави се нуждаят от повече от 1 трилион долара годишно, за да постигнат целите си в областта на климата и да защитят обществата си от екстремни климатични условия.
Арабските страни, включително Саудитска Арабия, искат целево финансиране от 1,1 трилиона долара годишно, в рамките на което 441 млрд. да бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства директно от правителствата на развитите страни.
Индия, африканските страни и малките островни държави също казват, че имат нужда от над 1 трилион долара годишно, но с разнопосочни мнения за това каква част от тях трябва да дойде от правителствата на богатите държави.
Богатите страни, от които се очаква да предоставят парите, не са посочили целева сума. САЩ и ЕС се съгласиха, че тя трябва да бъде по-голяма от предишната цел от 100 млрд. долара.
Някои дипломати от развитите страни казват, че при положение, че националните бюджети вече са натоварени от друг икономически натиск, значително увеличение над 100 млрд. долара е нереалистично.
Колкото повече време минава, за да се договори по-висока годишна сума за борба с климатичните промени, толкова повече пари ще са необходими за тази цел през следващите години, казват експертите.
Докъде са стигнали преговорите
До момента от климатичната конференция на ООН e изминала една седмица. Остава още толкова, за да могат страните да постигнат съгласие помежду си. Засега те все още са далеч от тази цел.
През първата седмица не беше постигнат голям напредък по въпроса колко пари трябва да плащат богатите страни на развитите. Очаква се това да се промени и преговорите да се задвижат по-бързо през следващата седмица, когато в Баку ще пристигнат министри от правителствата на представените държави.
Секретарят на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл каза, цитиран от Асошиейтед прес, че „преговорите по ключови въпроси трябва да се движат много по-бързо“.
„Това, което е заложено на карта тук, в Баку не е нищо по-малко от способността въглеродните емисии да се намалят наполовина и да се спасят човешки животи“, каза Стийл.
В момента страните са далеч от консенсуса, което е нещо нормално за този етап, каза Ани Дасгупта, президент на Института за световни ресурси. Техническите детайли, които се изработват от преговарящите обаче, сега трябва да отстъпят място на по-големите и по-трудни за взимане политически решения.
Преговорите в Баку се провеждат и на фона на протести на климатични активисти, които настояват за по-бързи и категорични мерки за борба с климатичните промени.
Защо е важно
Общата финансова стратегия за борба с изменението на климата е от значение, тъй като проблемите в тази сфера се ускоряват и задълбочават.
Човешките дейности – най-вече изгарянето на изкопаеми горива – повишават дългосрочната средна температура на планетата с около 1,3 градуса по Целзий. Това води до повече катастрофални наводнения, урагани и екстремни горещини всяка следваща година.
Плановете на държавите за намаляване на емисиите не са достатъчни, за да забавят изменението на климата, казват учените.
През следващата година изтича крайният срок, който страните имат от ООН, за да актуализират националните си планове за климата. Според някои експерти, ако тазгодишната конференция не успее да постигне по-голяма сделка за финансиране, това ще доведе до по-слаби планове за климата на развиващите се страни с аргумента, че те не могат да си позволят по-амбициозни мерки.
Повечето от световните разходи за опазване на климата досега са били насочени към големите икономики като Китай и САЩ. През последните две десетилетия държавите от Африка са получили общо едва 2% от световните инвестиции във възобновяема енергия.
