На Международната олимпиада по информатика в Ташкент, Узбекистан, 386 млади програмисти от 97 държави се изправиха пред шест алгоритмични задачи в момент, когато изкуственият интелект променя програмирането, решаването на задачи и обучението по компютърни науки.

Шест алгоритмични задачи. Десет часа за решаването им. А между условието на екрана и кода, изпратен за оценяване, се крие истинското изпитание – да анализираш предизвикателството, да намериш ефективно решение и да го превърнеш в програма, която действително работи.

Това беше задачата пред 386 от най-добрите млади програмисти в света от 97 държави на тазгодишната Международна олимпиада по информатика (IOI) в Ташкент, Узбекистан. Състезанието проверява много повече от способността да се пише код. Участниците трябва да анализират задачи, да проектират алгоритми и структури от данни, да програмират решенията си и да проверяват дали те работят.

Това поколение обаче се състезава във време, когато изкуственият интелект все по-често може да помага в няколко от тези етапи.

Изкуственият интелект променя много начина, по който организираме състезания, защото трябва да отчитаме факта, че учениците разполагат с него“, обясни пред Euronews Джорджо Аудрито, ръководител на италианската делегация.

Онлайн състезанията станаха особено трудни за организиране, каза Аудрито, като добави, че организаторите „все още се адаптират“ и обсъждат въпроса в общността на IOI.

Аудрито посочи също, че все още е трудно да се предвиди как точно ще се развие изкуственият интелект. Засега според него опитът в програмирането продължава да бъде необходим, „за да можеш да насочваш и преглеждаш това, което прави изкуственият интелект“.

По-малко писане на код, повече време за решаване на задачи

Някои от състезателите в Ташкент вече виждат как изкуственият интелект променя баланса между писането на код и осмислянето на самия проблем, който стои зад него.

Циуън Сю, златен медалист от Китай, очаква изкуственият интелект да стане способен да създава голяма част от кода, който програмистите в момента пишат сами. По време на петчасовото състезание, разказва Сю, той и останалите участници са прекарали повече от два часа, превръщайки решенията си в код.

Но с помощта на изкуствения интелект можем да отделяме повече от времето си за мислене или за това сами да решаваме задачата“, каза той.

Изкуственият интелект вече започва да влияе и върху начина, по който Сю тренира. Вместо да разчита единствено на многократни упражнения, той вече изучава подходите, които използват системите с изкуствен интелект. „Уча се от начина, по който изкуственият интелект решава или подхожда към задачите, и това наистина ме вдъхновява при собственото ми решаване на проблеми“, каза той.

Достъпът до една и съща технология обаче не означава непременно, че програмистите ще имат еднакви способности.

В днешно време всеки може сам да използва изкуствен интелект“, каза Сю. „Това, което те отличава от останалите, е […] собственото ти разсъждение или мислене, което надхвърля възможностите на изкуствения интелект или ти показва как да го използваш в програмирането си.“

Мириам Фалтин, 17-годишна състезателка от Швейцария, също посочва умения, които надхвърлят чисто техническите знания. „Трябва да познаваш някои алгоритми, но ти е нужна и много интуиция, за да знаеш кой от тях кога да използваш“, каза още тя.

По думите на Фалтин тази интуиция се развива чрез практика и чрез отделяне на време за трудни задачи, вместо човек веднага да търси готово решение.

Изкуственият интелект не заменя основите

Същата технологична промяна променя и дискусията около образованието по компютърни науки и уменията, от които ще се нуждаят бъдещите програмисти. 

Професор Тан Сантек, президент на IOI, отхвърля идеята, че все по-големите възможности на изкуствения интелект правят изучаването на основите на програмирането по-малко важно. „Хората говореха как изкуственият интелект ще замени всички програмисти. Следователно няма смисъл да се учиш да програмираш или да решаваш задачи с помощта на компютър. Но за мен е точно обратното“, каза той.

Ако нямаш основата, няма да можеш действително да използваш инструмента, какъвто е изкуственият интелект“, добави Сантек.

Тан смята, че образованието трябва да поставя по-силен акцент върху „изчислителното мислене“ – да учи учениците как да формулират реални проблеми в изчислителен вид, преди да разработят програми за решаването им. Според него подобно обучение би могло да започва още в началното училище.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg