Снимка: Bloomberg |
За 33 години писане на бележки до инвеститорите никога не съм посвещавал такава на въпроса за продажбата. Но правя това сега, защото е важно да разберем защо много инвеститори не успяват да се фокусират върху дългосрочния хоризонт и вместо това продават, пише за Financial Times Хауърд Маркс, съосновател и съпредседател на Oaktree Capital Management.
Както написах в бележка през 2015 г., вярвам, че повечето инвеститори търгуват твърде много и в свой ущърб, а най-доброто решение за неликвидността на пазарите е да се изградят портфейли с дългосрочен хоризонт, които не разчитат на ликвидността и търговията за своя успех.
Вярвам, че има две основни причини хората да продават инвестициите си: защото са поскъпнали и защото са поевтинели. За да разберете това, имате нужда от поглед върху човешкото поведение, тъй като много от действията на инвеститорите са мотивирани от психологията.
Голяма част от продажбите се осъществяват, защото хората харесват факта, че техните активи показват печалби и се страхуват, че тези увеличения ще изчезнат. Така те предприемат „осребряване на печалбата“.
Повечето хора инвестират много време и усилия, опитвайки се да избегнат неприятни чувства като съжаление и срам. А какво би могло да предизвика повече самообвинения от страна на инвеститора от това да гледа как голяма печалба се изпарява? Вместо това, ако продадете скъп актив, вие заключвате печалбата. Но това не е достатъчна причина за продажба. Трябва да се вземат предвид текущия фундамент, потенциала му и това дали цената на актива е справедлива.
Въпреки че не казвам, че инвеститорите никога не трябва да продават поскъпнали активи и да реализират печалби, със сигурност няма логика да се продават неща само защото са нагоре. Освен това вярвам, че обикновено е грешка да се разглеждат реализираните печалби като по-малко преходни от нереализираните. Постъпленията от продажби обикновено се реинвестират, което означава, че печалбите – и главницата – се излагат обратно на риск.
Колкото и погрешно да е да се продават скъпи активи единствено заради прибирането на печалби, още по-лошо е да се продават неща, само защото са тръгнали надолу. Въпреки старата максима, че трябва да „купуваме евтино и да продаваме скъпо“, очевидно много хора стават по-мотивирани да продават активи, колкото повече те се обезценяват. Те се притесняват да не допуснат загубите да се увеличат, но продажбата на активи само защото са надолу е грешка, която може да предостави страхотни възможности на други инвеститори.
Освен това инвеститорите често се занимават с продажба, защото вярват, че спадът е неизбежен и имат способността да го избегнат. Но има много малко хора, които притежават уменията, необходими за печалба чрез пазарен тайминг. Също така, купуването или задържането – дори на повишени цени – и претърпяването на спад сами по себе си далеч не са фатални. Обикновено всеки пазарен връх е последван във времето от още по-висок и в крайна сметка само дългосрочната възвръщаемост е от значение.
Сидни Котъл, редактор на по-късните версии на „Анализ на ценните книжа” на Бенджамин Греъм и Дейвид Дод, ме запозна с едно от любимите ми описания на инвестирането: „стратегията на относителната селекция“, пише Маркс. Всяка продажба повдига поредица от въпроси, често свързани с относителните стойности и алтернативните разходи. Какво ще правите с постъпленията? Имате ли предвид нещо, което смятате, че може да доведе до по-добра възвръщаемост? Какво може да пропуснете, като се насочите към новата инвестиция? И от какво ще се откажете, ако решите да не правите промяна и да продължите да държите актива в портфолиото си?
Или може би решавате да продадете и не планирате да реинвестирате приходите. В такъв случай каква е вероятността държането на постъпленията в брой да е по-добър вариант, отколкото ако бяхте задържали актива, което сте продали? Продажбата на актив е решение, което в никакъв случай не трябва да се разглежда изолирано.
Ако не трябва да продавате неща, защото са нагоре и също не трябва да продавате, защото са надолу, правилно ли е някога изобщо да продавате? Със сигурност има основателни причини за продажба, но те нямат нищо общо със страха да не сгрешиш, да изпитваш съжаление и да изглеждаш зле. По-скоро възможностите за интелигентни продажби трябва да се основават на перспективите пред инвестицията и те трябва да бъдат идентифицирани чрез трезв финансов анализ, щателност и дисциплина.
Повечето икономики, компании и пазари се възползват от положителните фундаментални тенденции. Ако инвеститорите използват лоша преценка и намалят пазарната си експозиция чрез зле обосновани продажби, те няма да успеят да участват пълноценно в тези тенденции. Това е капитален грях при инвестирането. Още по-вероятно е да продавате неща в отчаяние, след като цените им са спаднали, превръщайки отрицателните колебания в постоянни загуби и отказвайки се от чудото на натрупването на възвръщаемостта с времето. Това, което ми е ясно, е, че в противовес на продажбата поради психологически причини, просто да бъдете инвестирани е несравнимо „най-важното нещо“.
