Владимир Путин не е злодей от филм за Джеймс Бонд, Кремъл не е познатата от същите филми терористична организация „Спектър“ и нямаме нужда от Даниел Крейг, за да отблъснем руската хибридна външна политика. Но трябва да изберем Хилъри Клинтън за президент. Ако не го направим, както научихме тези дни, ще бъдем водени от човек с наклонности да разрушава съюзите, които пазят международния мир и мощта на Америка – човек, който с радост приветства враждебна чужда намеса в предизборната кампания в САЩ. И, моля ви, запомнете: Ако това е отношението му към Русия, няма никаква гаранция, че то ще бъде по-различно към Китай или Иран.
Имаме нужда Хилъри Клинтън да стане президент и да се дистанцира от настоящото управление, най-малко заради това: Барак Обама систематично отказваше да вземе насериозно хибридната външна политика на Русия – стратегията, която смесва нормална дипломация, военна сила, икономическа корупция и високотехнологична информационна война. Хибридната стратегия се нуждае от комплексна реакция.
Започналото преди няколко години подсилване на НАТО е важна промяна, но то не е достатъчно: по-мощен Алианс в бъдеще ще спомогне за възпирането на унищожителен военен конфликт в Европа. В същото време смазването на корумпираните олигарси – не само от Русия, но и от целия свят – ще помогне за прекъсване на потоците от мръсни пари, които се намесват в политиката не само на развиващи се страни, но напоследък и на САЩ и Европа.
Информационната война също е важна, особено заради непознатата досега тактика, поне за нас: американците не са свикнали с идеята, че чужди правителства могат да използват хакнати имейли, за да се бъркат във вътрешната политика. Всъщност руското правителство играе подобни игри от години. През 2007 година руски хакери осъществиха мащабна атака срещу правителствени и фирмени сайтове в Естония – включително на банки, на министерството на отбраната и на парламента – в знак на отмъщние заради решението за демонтиране на паметник на Съветската армия. През 2014 година хакери атакуваха Централната избирателна комисия на Украйна само три дни преди провеждането на изборите.
Следващата седмица предстои Центърът за анализ на европейската политика (където съм старши изследовател) да публикува доклад за тактиката на руската дезинформация в Европа, която се простира от крайно-десни сайтове в Полша до подкрепа за провеждане на референдум за излизане от ЕС в Холандия. Русия експериментира също и в кибер пространството на САЩ. През 2014 година полицията в Сейнт Мери в Луизиана се изненада от съобщенията за трагичен инцидент, които се оказаха фалшиви. Стотици съобщения бяха пуснати в туитър, даже и фалшив видео клип бе създаден, за да се създаде паника и да се убедят хората, че „Ислямска държава“ е взривила химическа фабрика. Няколко месеца по-късно New York Times разкри следите на извършителите, които водеха до Санкт Петербург. Очевидно руските тролове пробваха кое как работи. Не е трудно да си представим как тази тактика може да бъде използвана в случай на истински инцидент – или в комбинация с военна сила – с цел да се увеличи паниката и да се разпространяват фалшиви слухове. Също не е толкова трудно да си представим как професионалното производство на фалшива информация може да бъде използвано в едни крайно нажежени избори. Признавам си, че мислех американската медийна среда за прекалено голяма, за да има ефект злонамераната намеса отвън. Мислех, че това е главно проблем на Европа. В последните седмици вече не съм толкова сигурна в това.
Трудно е за демокрациите да противодействат на вълната от фалшиви новини.
Следващият президент на САЩ няма да контролира медиите, а и ние не искаме това от нея. Но тя може да насочи повече ресурси, за да проследим дезинформацията и да разберем как тя работи. Може да инвестира в модерни кампании за медийна грамотност (грозен термин, но няма по-добър) и в САЩ, и по света. Може да се опитаме да разберем защо проверката на фактите и опровергаването на лъжите понякога работи, но често не работи. Тя може да вдъхнови развитието на по-сигурен интернет, дори да последва примера на Естония, която създаде лични карти с електронна идентичност, с които гражданите използват мрежата по-сигурно.
Но най-вече, тя може да постави на по-централно място в американската външна политика проблема с нарастващото влияние на някои авторитарни държави. Не става дума за „смяна на режима“. Западните демокрации в момента се отбраняват от диктатурите, които открито се опитват да ги подкопават, вместо да ги притискат. Не мисля, че Барак Обама някога е разбирал тази динамика, но Хилъри Клинтън може и да разбере. А какво ще стане, ако президентът не се казва Хилъри Клинтън? Тогава няма да отблъснем световните авторитарни лидери. Те ще бъдат посрещани в Белия дом на Доналд Тръмп и ще се чувстват съвсем като у дома си.
Източник – АН ЕПЪЛБАУМ Клуб Z.
