Ударите на Украйна по окупирания полуостров Крим се засилват в последните месеци. Русия се сблъсква с проблеми както във военното снабдяване, така и в снабдяването на гражданското население на анексирания полуостров.
Енергийната криза в Крим започна в края на май, когато бяха въведени талони за бензин, които се изчерпаха за един ден. На този фон в региона възникна черен пазар на гориво: местните жители започнаха да продават туби с бензин на цена, значително по-висока от официалната. В резултат на украинските удари по енергийната инфраструктура през юни се появиха и проблеми с електроснабдяването. На 26 юни беше обявено извънредно положение.
Какво казват жителите на Крим за ситуацията с електроснабдяването?
"Нямам дори с кого да обсъдя случващото се – всички хора около мен са се примирили и просто търпят", разказва пенсионерката Нина, която живее в малък град близо до Феодосия. По думите ѝ, въпреки заявленията на местните власти за наличието на график за електроснабдяването, миналата седмица в нейния район е нямало ток четири дни подред. Телефонната връзка също работи с чести прекъсвания. "Не всички частни къщи в нашия град са газифицирани – заради прекъсванията на тока някои хора не могат да си приготвят храна. Добре е, че имаме вода. Вярно, само студена", казва пенсионерката.
Татяна е родом от Джанкой, но през последните 10 години живее в родното село на съпруга си, недалеч от Ялта. След удар по местната ТЕЦ в момента в дома ѝ няма ток. Жената смята, че в северната част на полуострова „сега е най-лошо", тъй като „там няма туристи, които да се оплакват в интернет от графика за електроснабдяване и мобилните връзки". Жителят на Северен Крим Иван (името е променено от редакцията) разказа пред ДВ, че от 6 юли насам в северната част на полуострова е настъпило пълно прекъсване на електрозахранването. „Нямаше ток две седмици. В другите населени места прекъсванията бяха на ротационен принцип. Ако в селата няма ток, това означава, че нямат и вода. През последните дни пускат ток за два часа. Няма никакви графици", разказва Иван.
В момент, в който гориво изобщо не се продава, достъп до него имат само служителите на силите за сигурност и държавната администрация, както и работниците от спешните служби и медицинската помощ, казва Иван. Той добавя, че кризата е продължила няколко дни: колите просто спрели да се движат. По думите му ситуацията с горивото вече е започнала да се подобрява – хората преминават през Кримския мост, за да зареждат в Русия. "След това това се превърна в бизнес – започнаха да препродават това гориво. Тогава бяха въведени ограничения за това колко литра може да превозва един човек с едно превозно средство през контролно-пропускателния пункт”, обяснява Иван.
Група от доброволци работи в северната част на Крим, където раздават на хората (преди всичко на тези в пенсионна възраст) питейна вода и продукти с дълъг срок на годност. Сред координаторите ѝ е блогърката Елена Герасименко. В блога си тя разказва как хората в Крим се оплакват от липсата на помощ от страна на назначените от Русия „власти". В социалните мрежи жители на северната част на полустров Крим също разказват, че поради липсата на връзка и прекъсванията в електроснабдяването някои от тях са принудени да предават на роднините си бележки на хартия чрез шофьорите на автобуси, които обаче се движат нередовно.
Ударите по Крим спират руското настъпление към Запорожие
Украинската кампания за изолиране на Крим се разгръща едновременно по няколко направления. Удари се извършват в Азовско и в Черно море – срещу т.нар. Сенчест флот на Русия, съставен от малки танкери и влекачи, които превозват нефт към големи кораби и гориво към Крим. Успоредно с това продължава украинската операция за нанасяне на удари по енергийните обекти на анексирания полуостров. Командващият на безпилотните отряди на украинската армия Роберт Бровди наскоро обясни, че Украйна съзнателно не атакува Кримския мост. В интервю Бровди отбеляза, че мостът се оставя като коридор, по който хора от анексирания Крим да могат да напускат полуострова.
Действията на Украйна се вписват в понятието „изолиране на театъра на военните действия", обяснява военният експерт Иван Киричевски, който служи в украинската армия. Според него Киев действа в условия на ограничени ресурси, затова наличните дронове с голям обсег на действие се използват, за да се затрудни максимално логистиката на руската армия.
Ударите по Крим имат конкретно значение за сухопътния фронт, пояснява Киричевски. „За да се лишат руснаците от възможността да се приближат до Запорожие, трябва да се оказва натиск върху техните комуникации във временно окупирания юг, по-конкретно в Крим", обяснява пред ДВ Иван Киричевски. Според военния експерт Павел Нарожний Крим остава огромна военна база, от която зависят по-голямата част от руските войски в областите Херсон и Запорожие. Преди значителна част от логистиката на въоръжените сили на Русия преминаваше именно през този полуостров. Сега тази артерия е прекъсната от двете страни.
"Вече не само военни проблеми"
Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в британския аналитичен център RUSI казва, че тази стратегия в комбинация с нарастващите разходи за Русия в тила, може да принуди Москва да води сериозни преговори за прекратяване на войната. Дори това да изглежда невъзможно сега, ако тези действия продължат, през следващите месеци ситуацията може да се промени и "руското ръководство да бъде подтикнато към по-рационална позиция”. През есента проблемите, с които Крим се сблъсква в момента, ще се задълбочат, предупреждава експертът Нарожний. „Путин ще трябва да решава вече не само военни проблеми. Към тях ще се прибавят и проблемите на населението".
Автори: Лилия Ржеутская | Ася Локина
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
