За балета „Спящата красавица“, музиката на Чайковски, хореографията на Петипа

Спящата красавица е балет в три действия и пет картини, с пролог и апотеоз, по музика на Пьотър Илич Чайковски, либрето на Иван Всеволожки и хореография на Мариус Петипа.

Либретото има за основа едноименната приказка на Шарл Перо, като либретистът включва герои и от другите известни приказки на писателя. За първи път е изпълнен през 1890 г. на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург и се радва на много голям успех. Оригиналната партитура на балета е с продължителност около 4 часа. Повечето балетни сцени представят Спящата красавица в съкратен вариант.

„Спящата красавица“ на старозагорската Балетна трупа очаква своята „Кристална лира“

През май 1888 г. Чайковски получава от директора на Имперския театър в Санкт Петербург – Иван Всеволожки, предложение да напише музика на балета, за който подготвя либрето по приказката на Шарл Перо. В писмо до композитора Всеволожки обяснява: „Планирам да напиша либрето за приказката „Спящата красавица“ на Перо. Бих искал мизансцен в стила на Луи XIV, който ще бъде музикална фантазия в духа на Люли, Бах, Рамо и т.н. Ако тази идея Ви харесва, защо не напишете музиката? В последно действие трябва да има кадрили за всички приказни герои на Перо, включително „Котарака в чизми“, „Малечко Палечко“, „Пепеляшка“, „Синята брада“ и други.

Чайковски харесва поетичната тема, но след трудностите с първата постановка на „Лебедово езеро“, настоява на тясно сътрудничество с хореографа Мариус Петипа.

Петипа също е дълбоко заинтересован от това сътрудничество, защото в последните години няма особени успехи и неговата позиция като първи балетмайстор на Мариинския театър е застрашена.

Работата върху партитурата започва през есента на 1888 г. От Петипа Чайковски получава подробни инструкции за номерата в сцените на балета и ги следва много внимателно.

Петипа се смята за съавтор на балета, а неговата хореография се оценява като енциклопедичен образец на класическия танц.

Смесени чувства съпътстват премиерата на балета „Спящата красавица“ през 1890

Чайковски споделя, че това е най-доброто му произведение и е разбираемо учуден и разочарован, когато цар Александър III го описва като просто „много хубаво“.

Първите музикални скици се появяват през октомври 1888 г., но активният творчески процес е през зимата на 1889 г. За три седмици работа в село Фроловское композиторът написва цялата музика на интродукцията, пролога, първото и второто действие.

След този период Чайковски много пътува и работата върху Спящата красавица се забавя. Връща се във Фроловское на 31(19 по стар стил) май, отново е погълнат от балета, завършва го за десет дни и започва оркестрацията. Първите репетиции на оркестъра са през октомври 1889 г. Самият композитор смята, че работата върху балета му е отнела само 40 дни, като забравя да отчете отделеното му време при пътуванията през пролетта на 1889 година.

При започналите вече репетиции на спектакъла, по молба на Всеволожки и Петипа, се правят допълнения и промени на балетните номера.

Малко известен факт е, че 18-годишният Рахманинов аранжира част от балета. Чайковски желае оркестровка за четири ръце, която поради своята сложност трябва да се направи от „истински композитор“. Музикалният издател и приятел на Чайковски Пьотър Юргенсон препоръчва Рахманинов. Чайковски обаче не остава очарован от работата му и споделя, че аранжиментът страда от „пълна липса на смелост, инициатива и творчество!!! Чайковски моли известният пианист и диригент Александър Зилоти да преправи аранжимента. (По ирония на съдбата Зилоти е първи братовчед на Рахманинов.)

Балетната трупа на Старозагорската опера е сред четирите номинации на Операта за най-престижните награди в гилдията – на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристална лира“. Поводът и причината за това – постановката на балета „Спящата красавица” от Чайковски, чиято премиера бе на 16 април 2021 година.