„Знаци на времето“. Йордан Ангелов рисувал картини и по народни песни

Изложбата „Знаци на времето“ продължава до 31 декември в западната зала на Градска художествена галерия – Стара Загора продължава до 31 декември. Сред представените художници са Христо Танев, Иван Бочев, Стефанка Стойчева, Стефан Баев, Тодор Тодоров, Георги Динев, Никола Певичаров, Цветелина Максимова, Йордан Ангелов, Анелия Райкова. От ЗАРАТА писахме за Христо Танев и Иван Бочев, Тодор Тодоров, Георги Динев, Никола Певичаров, Цветелина Максимова. Днес на фокус е Йордан Ангелов.

Художникът Йордан Ангелов колекционира стари вещи, свързани с архаичния български бит. Тази негова професионална слабост е и основният ключ към творчеството му, в което като жанр преобладава натюрмортът. Но всякакви обвинения към художника в сухо етнографство, ще са неоснователни. С творчеството си Йордан Ангелов не търси в българските корени само сюжетността, а прониква надълбоко в тях, за да ги изследва и съхрани. От платната му, най-често живописни, българинът може да черпи информация за традиционните си ценности и мироглед, в който от векове се преплитат фолклор и християнство.

Йордан Ангелов е роден на 21 април 1969 г. в село Горно Езерово, Бургаско. Завършил е Художествена гимназия в София през 1988 г. и живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през 1995 г. Живее и работи в Бургас.

Съпругата му Ангелина е художничка. Правил е изложби в Турция, Германия, Италия. Последната му изява в чужбина е в галерия “Любке”, град Роденбах, Германия. У нас е излагал самостоятелно творбите си най-често в Бургас (галерии “Неси”, “Бургас”, “Бояджиев”). Сред една от интересните му изложби е съвместната с поета Димитър Желев (Бургас, галерия “Неси”, 1999 г.). Наречена Homo Hameleonis, изложбата включва седем платна (женски портрети с хамелеони, в които персонажът е поставен в приказна среда) и седем текста на поета, който също живее и работи в Бургас.

“Работихме поотделно, без да знаем какво ще направи другият. Целта бе да проникнем в българския фолклор и митология”, разказва художникът, който работи главно в областта на живописта. В някои свои творби е съчетавал дърборезба с пластика и рисунка – експеримент, който ще се развива с времето. Рисувал е и картини по народни песни.

„Ценностите са строго построени, а законите – здрави”, смята Йордан Ангелов. В платната си художникът преплита обекти от реалността със сюжети или елементи, връщащи към стария бит на българина.

Без да са негова буквална илюстрация, картините на Йордан Ангелов могат да служат като справочник за древните български занаяти и ежедневие. Съдове, женски накити (пендари, пафти, гривни, колиета), шивашки атрибути (“дядо ми беше терзия”), чанове, фрагменти от стари каруци – всички присъстват в различните платна на художника. Два от най-често срещаните образи в картините му са още хлябът и виното. В натюрмортите на Йордан Ангелов предметът се превръща в персонаж, пише Елена Владова за сайта liternet.bg.

„Предпочитам натюрморта, защото при него можеш с малко неща да кажеш много. Картините ми се приемат по един и същ начин навсякъде, където ги покажа, защото не боравя с отвлечена образност; не търся абстрактни внушения. Всичко е директно и очевидно. Затова не разбирам и така нареченото неконвенционално изкуство. При него не се търси контактът с другия, то е само по себе си маниерничене“, разкрива Ангелов.

„Ако авторът е честен първо пред себе си, винаги ще се харесва. Но ако има и една брънка фалш, тя веднага ще се усети. Уважавам тези художници, които са не изпълнители, а автори“, доверява творецът.

Според него постоянният проблем на българина е, че лесно се отрича от корена и себе си. „Днес са малко хората, които продължават да почитат родните ценности. Но без корена си ние сме никои и никой не би ни обърнал внимание, където и да сме по света. Българинът е любопитен човек, интересува се от много неща, но му пречи единствено липсата на средства“, казва още художникът и добавя: „Нас всички ни чака много работа, защото много неща трябва да се поправят наново. Всеки трябва да си гледа своята работа. Това правя и аз.“