Иван Теофилов, за когото детството е в съседната стая дори и на 90

„Все още си мисля, че като отворя вратата на съседната стая, детството ми ще бъде там.“

Цитатът е на Иван Теофилов, който на 24 март навърши 90 години. Поет, драматург и преводач. Наричан е големият поет на Пловдив – града, в който е роден.

„Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ“, казва Теофилов в разговор с писателя Георги Господинов, публикуван в „Дневник“.

„Ако днес застана пред деца, за да им кажа с приказка, какво им се случи през последната година, ще им кажа отново това, което бях писал в една песничка за спектакъла „Приказки по Чапек” на режисьора Леон Даниел“, каза за Свободна Европа Теофилов:

Най-важното сега е сред детските си сфери

да минете с таланта на приказния маг.

Човек се блъска, търси д о б р о т о да намери

и в себе си намира – какво? – детето пак.

Деца, пазете туй дете, което

сте вие днес и занапред така.

Това ще ви потрябва в битието.

Не вярвате? Повярвайте в Детето

и винаги го дръжте за ръка!

Според него в момента сме в лоша приказка, но приказките, колкото и да са лоши, свършват с добър край. „Помня, преди 30 години (през тоталитарния режим) пътувахме с театъра в Мюнхен. Бяхме предварително предупредени, че там е „котилото” на „Свободна Европа” и да се пазим от българите, които работят там. Но те сами дойдоха на представлението и след спектакъла някак непринудено, по български се сляхме, и общуването ни продължи до среднощ, забравяйки за забрани и режими“, каза Теофилов. „Та и от днешната ни политическа поквара се надявам да излезем като хора и започнем едно по-човешко общуване“.

Според него през последната година политическите негодяйства и безчинства са станали много нагъсто и е редно да има развръзка. Лишили сме се от нормалните неща „простите, насъщните човешки неща. Но не вярвам да са завинаги“, каза Теофилов.

Иван Теофилов е автор на много стихосбирки за възрастни и деца. Той превежда и едни от най-сложните руски поети като Йосиф Бродски, Андрей Бели и др.

Благодарение на него на български може да се чете прозата на нобеловия лауреат Иван Бунин, за която Теофилов получава наградата на Съюза на преводачите през 1979 г. Седем години по-късно е награден и със Златния знак на Съюза на преводачите.

През 2011 г. Теофилов отказа да получи орден „Стара планина“ с думите: „Получих съобщение по телефона от прeзидентството, че съм награден с орден „Стара планина“ – втора степен. Искам да уведомя нашата общественост, че се отказвам от наградата. Проследявайки премеждията на творческия си път в тази държава, имам достатъчно основания за отказа си… Не желая награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за твореца.“

Първата стихосбирка на Теофилов e „Небето и всички звезди“. Като драматург той работи с режисьора Леон Даниел в Бургаския театър. През 60-те години на миналия век пиесата му „Поетът и планината“ е спряна и той за години е лишен от възможността да публикува.

Иван Теофилов е автор на „Звезда на моряка“, която Асен Кисимов изпълнява във филма „Виза за океана“:

Синьо време на сини надежди,

синя тайна на синя вода.

Любовта ни повежда далече

с пътеводната своя звезда.

И я няма, и има.

И е зрима, незрима

като вечния звезден атлас…

Ваня Русева