Из „Птици в нощта“: ВСЯКО ВЪЗРАЖДАНЕ Е КОРЕКЦИЯ НА ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ, ОБОГАТЕНО С ДУХОВНИ ИДЕИ

ВСЯКО ВЪЗРАЖДАНЕ Е КОРЕКЦИЯ НА ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ ОБОГАТЕНО С ДУХОВНИ ИДЕИ

Светът, в който живеем, е нашият дом, семейство, общество, родна земя, галактика, вселена. Живеем в епохално време. Време, в което хората осъзнават и изпитват нуждата да потърсят отново ПЪТЯ към БОГА, пътя към нашия спасител и Господ Исус Христос, завещан от нашите предци. То е ясно отличителен белег за пожелана промяна, търсеща изход от натрапената бездуховност, в която сме принудени да живеем. Това ново българско възраждане ще е спасително както за нас, така и за света. Затова търсената Истина, която усещаме от нашите близки, приятели и познати показва, че е настанало време за духовно единение на народа ни по християнските, проверени във времето добродетели.

Моят живот е преминал свързан с преосъзнаване и изучаване на огромното ни духовно и културно наследство. Благодарна съм на моите преподаватели проф. Андрей Пантев, проф.Велизар Велков, доц. Борислав Примов, проф.Кръстьо Манчев, доц. Христо Коларов от ВТУ,,Св. св. Кирил и Методий“, които ми промениха възгледите за уникалността на нашето историческо наследство и оставиха трайна диря в паметта ми. Възпитаваха в нас уважение и гордост за великите и славни наши царе, жреци – посветени – „йерофанти“ светци, художници, писатели, певци, народни будители и герои.

С голямо съжаление трябва да си признаем, че истинската история на България бе умишлено скрита, подправяна и фалшифицирана от заинтересуваните сили. Крайно време е България официално да изиска разобличаването на всички големи лъжи в нашата, европейската и световната история. Благодарна съм най-вече на онези съвременни изследователи, които успяха да разчетат невероятните послания на предците ни от оригинални артефакти, исторически летописи, извори, карти. Удоволствие за мен бяха срещите в галерия „АЛБА – АВИТОХОЛ“ в последните няколко години със д-р Стефан Гайт, проф. Румен Драганов, проф. д-р Стоян Съргойчев, проф. Иван Маразов, акад. Цветан Гайдарски, д-р Николай Тодоров, проф. Христо Маджаров, акад. Варта Коризян, проф. инж. Живко Желев, д-р Пламен Пасков, езиковеда Ради Панайотов, Николай Гигов, инж. Димитър Димитров, скулптора Спас Мавров, инж. Таню Танев, инж. Станимир Стоянов, инж. Ангел Манев, Илко Стоев, инж. Христо Смоленов, д-р инж. Георги Метев, Атанас Панчев, Стефан Калайджиев, Митко Грозев, Маргарита Праматарова, Елена Димитрова, Саша Тодорова, Светлин Стоев, Явор Гънчев и много др. писатели, художници и приятели. Една от незабравимите срещи бе с проф. Найден Андреев, който посвети на галерия „АЛБА – АВИТОХОЛ“ ораторията „Тракийски мистерии“ и нейният запис зазвуча за първи път.

Благодарна съм на всички участници, които откликнаха на поканата за научната конференция „ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА СТАРА ЗАГОРА, ТРАКИЯ И БАЛКАНИТЕ -ПРОЛЕТ 2014″ и им пожелавам творческо вдъхновение, за бъдещите изследвания. Изпитвам съжаление, че някои местни изследователи, поставяйки на преден план личните си амбиции, не взеха участие в нея. Надявам се следващият път да се коригират.

Именно чрез осъзнаването и приемането на истината за нашите предци би се възвърнало националното ни самочувствие. Защото чрез знанието, което е онази просветляваща сила, творяща всички добри дела, ще можем с нейна помощ да преобразим целия свят. И до днес можем да кажем, че опознаваме законите на природата и човека, на които се подчинява човешкият живот.

Време е да се събудим за истината, да започнем да си помагаме и да се обичаме – за да бъдем щастливи. Кой ще ни открие вратите на истината? Кой ще ни каже накъде да вървим? Само сърцето. Само сърцето е способно да разбере. Нашият духовен учител ни напътстваше:

„Разбралият Любовта става безсмъртен,

Разбралият Мъдростта става съвършен,

Разбралият Истината става свободен.“

Твърде дълго са били потулвани жизнено важни истини за живота на нашата земя и човека. Те са били достояние на макрокосмическия Исус Христос, на древните колобри и духовни учители. Всеизвестно е, че космическите духовни закони ръководят Вселената. Същността на човешкото битие, общество в света е мир, баланс, хармония. А опознали ли сме всички закони, които действат в природата и на които се подчинява и човешкият живот? А учим ли младото наше поколение на тези неща в училищата?

Обърнем ли се към историята и разгледаме ли свещената древната глаголическа писменост, ще забележим, че тя ни завещава следното: Слово, Твърдо, Укъ, Оук, Ферть, Хъръ, Отъ – в сегашната кирилица означава: „Да се говори истината – наша традиция, наша защита, част от нашата душа. Какво е брат сила – истината?“

Из „Птици в нощта“: Преди двадесет години и сега

Истината като абсолютно знание е най-голямата сила на човека – тя му дава свобода и мощ. Придобиването на съответните знания и придобиване на истината за света и самия човек – това е придобиване на Свобода за разгръщане на творческата му мощ и реализация на висшето щастие. Време е да се осъзнаем, че никой няма да ни свърши нашата работа вместо нас и почтено да поеме своята отговорност за бъдещето ни. Длъжни сме пред себе си, пред децата ни, пред внуците и неродените. Реализиране на дълбоко просвещение, за да научат хората Истината за света, себе си и времето, да се научат да намират Истината и да я разграничават от полуистините и лъжата.

Езикът ни, който е свещен, трябва да бъде оръдие на правда и истина, а не инструмент на лъжата. Ако човек желае да бъде чист и безупречен външно, трябва преди всичко да се очисти вътрешно.

Всички хора се раждат равно отговорни и равни по достойнство и дълг. Те трябва да се отнасят помежду си в дух на братство и взаимни грижи един за друг.

А космическият закон гласи, че „никой няма право да освобождава човек от личната му отговорност и от това, което той иска или трябва да направи“. Да се осъзнае фактът, че никой и нищо извън нас самите не може да придаде смисъл на нашия живот и че само пълната независимост и отказ от вещоманията могат да станат условие за плодотворна човешка дейност.

Крайно време е хората да осъзнаят моралния кодекс: природата дава блага достатъчно за всеки. Всеки човек има право на справедливост на майката земя. Но тъй както има права, има и своите задължения към себе си, към рода и към обществото, в което живее към природата. Наше задължение сега е да предложим на идните поколения, че единствено законите на духовното битие, превърнати в живот, могат да променят посоката на развитие към добро за всички.

Духовната интелигенция е време да изяви себе си и активно да съдейства на промените, които настъпват в обществото. Тази промяна може да настъпи само чрез творческата енергия и сила на любовта, мъдростта, прошката и с Единението ни като народ, възстановяващ нарушеното равновесие и космическа хармония.

Всички негативни неща, които виждаме в света, са винаги проявление на липса на ЛЮБОВ. Тя е позитивната сила на Живота и всяко негативно състояние винаги произлиза от липса на любов.

Живеем в уникален град. С град като Стара Загора, България може само да се гордее. Защото е един от красивите и стратегически кътчета на страната ни, като зелен град с дъх на липов цвят и приятен град за живеене.

Време е да осъзнаем, че бъдещето зависи от всички нас. Всеки трябва да знае, че щастието на другите е обществен капитал и той трябва да прави всичко възможно за неговото увеличаване. Всички ние трябва да сме съпричастни и да носим отговорност за бъдещото развитие на нашия град. И растящото в него поколение. Всяка група, организация от граждани на този град имат правото да изразяват пред обществото своите идеи. Време е вътрешната потенциална сила на хората да се отприщи навън, за да си проправят път новите идеи. Дойде време за реална свобода и справедливост. Отделната личност трябва да изкаже личното си мнение и по наболелите въпроси на нашия град. Управляващите града имат задължението с компетентни експерти да вземат решения и да ръководят тяхната реализация и контрол. Когато хората могат да се изкажат по проблемите и нуждите си, престъпленията ще намалеят много. Тогава хората в нашия град заедно биха го променили до неузнаваемост и биха показали неговия блясък. Би се превърнал в модел за мултиплициране като еталон, като модел, като верен път за реална промяна на нашето общество, в което всички заедно се чувстват съпричастни. Един от малките проблеми, но в никакъв случай и немаловажен е въпросът за девиз на Стара Загора. Макар на 80-вековна история и досега този въпрос е бил пренебрегван.

Преди две години от галерия „АЛБА –АВИТОХОЛ“ ОТПРАВИХМЕ АПЕЛ КЪМ ОБЩЕСТВЕНОСТТА ДА СЕ НАПРАВЯТ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДОСТОЕН ДЕВИЗ НА СТАРА ЗАГОРА. На повика се отзоваха стотина граждани. Те бяха представени на експертна комисия и въпросът стои отворен.

Галерия „АЛБА – АВИТОХОЛ“ като духовен център и генератор на идеи Ви очаква с предложенията Ви.

Имайте предвид, че девизът би трябвало да обединява и изразява колективното съзнание на старозагорци, да изгражда бъдещите просперитети, стоящи пред българите. Да бъде пример на всички, които следват мъдростта на живота, да предизвикват будните умове на всички българи и да задейства космическия закон „подобното привлича подобни“.

Нашия девиз трябва да носи в същността си хилядолетната мъдрост на предците ни и същевременно днес да е жизнено актуален. Чрез него старозагорци трябва да се обединят и покажат на идващите поколения с чистите си помисли единението си.

Време е с отговорност и мъдрост да кажем на идното наше поколение защо живее и как да използва живота, който носи и с каква цел?

Васа Русева

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.