Из „Птици в нощта“: Геновева ЦАНДЕВА

Геновева ЦАНДЕВА

МАМА

Пръстите ѝ непослушни

галят спомени за двама –

шарената стомна сгушва

хризантеми и циклама.

Старите нозе обхождат

старата сая, хамбара…

Остаряло псе и котка

нагощава с хлебец стар.

С дръвца от старата кория

припява старото кюмбе.

И грейва старата синия

с погача в кърпата-небе.

Трикрако столче ще залости

страха зад старата врата.

А дядовата брадва нощем

ще бди над вярата, честта.

Тя ще превърже стара болка,

приведена над стар албум.

Ах, как е остаряла, колко…

Годините брои наум.

И пак под старата лоза,

преляла с глътка старо вино

къшей парещ хляб за помен,

ще впрегне болните нозе

измежду старите гробове –

да търсят новия ѝ дом

в обятията на баща ми…

Докато се превърне в кърпа,

извезана от детски спомен.

НАСЛЕДСТВО

То беше отдавна, във моето детство,

дядо ми бодна в градината круша –

вместо пари завеща я в наследство.

Люлка след време във клоните сгуши.

Дървото изсъхва. Не ще е от суша –

от мъка по моите пилци бездомни.

С лимони смениха златните круши

и път към домашно огнище не помнят.

Животът ми тича с билет от лотария,

пътят замръква в пустееща гара.

Щом вкуся от круша, горчилка ме парва.

Децата си искам, нещастна Българийо!

Преди и във мене смъртта да се вкопчи, мечта, да оставя наследство, ме връща.

Ще търся дърво – за черешово топче,

със гръм да ги върна във дядова къща!

Из „Птици в нощта“: Новата ни поезия

СПОМЕН ЗА ОЧИ

На Г.

Все същата маса.

И пак този дъжд,

и сряда – дъхът на пазара.

Самотно кафето и спомен за мъж

цвета на очите повтаря.

Той, дето поръчваше две подир две,

припалил от ресто цигара,

отишъл си беше в небесно кафе,

прежалил живота си даром.

Капчукът гълчи,

потъмняло небе

напомня очите му сини.

Чадърът…

От чантата спомен боде.

На капки се стичат години.

Покръстено слънце свещици запали

в олтара на стара смокиня.

Капчукът притихна и грейна пазарът

за среща с очите му сини.

ЗАРАТА публикува текстове от списание „Птици в нощта“ (2019г.) на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост доста от големите имена на местни творци за мнозина от младото поколение са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга, а целта – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.