Из „Птици в нощта“: Живко Русев

Живко РУСЕВ

ПЕСЕН ЗА ХЛЯБА

Бели преспи бяла обич крият,

с ласки топлят нежни семена.

Вятър гладен нека диво вие –

пряспата е топла пелена.

Бели преспи с бяла обич кърмят

хляба малък под гръдта

и през юли щедро ще я върнат

на човека, на човека на труда.

Бяла пролет песен бяла пее

и простора пие аромат…

Бавно хляба под земята зрее,

зеленее плод след розов цвят.

Непокорна, дива, руса грива

житото размята и звъни…

Ето светъл юни си отива

и на жътва житото клони.

Плодовете се наливат и златеят,

греят с розова кора…

А децата птичи вече пеят

и се буди росносънена зора…

Хлябът спи в хамбари хладни,

а отвън разказва на света

старец – мъдър пред очите жадни –

приказка за хляба и труда.

ЛИРИЧНО ЗА СТАРА ЗАГОРА

Горя от този липов огън,

на Ханчев с вярата горя…

С надежда, ала и с тревога

към твойто утре аз вървя.

От сенките на древното Берое

излита фениксът ти устремен.

И с Геовата неизтляла горест

възвръщаш смисъла на моя ден.

И жертвен камък се споява

в зида на днешния ти лик –

хилядолетна ти се извисяваш .

Ехти световният ти вик.

Но в дланите на твойте хора

е пулсът ти на неолитна слава,

а с вятъра на плодното Загоре

лети душата ми…И продължава –

пак минало за бъдеще да връща

при твоя скъп неовъглен олтар,

където грее хлябът ми – насъщен

и слънцето узрява като нар.

Из „Птици в нощта“: ГЕРОИТЕ НЕ УМИРАТ /писмо от Чикаго/

ПЕВЦИ НА ЗИМАТА

Нима е мъртъв този сняг

и птици не възпяват световете?

О, не, съдбовен е замисленият грак

на гарвани – оракули в полето.

А в тяхното мълчание и глад

чернеят в снежен лист тирета…

Това е тайнствен неразчетен свят,

магьосан в скреж и междуметия…

Когато пеят гарваните зиме

и вълците оставят многоточия,

зърна сънуват свойто име

и нивите приличат на оброчища.

Певците имат тъжна орисия –

да разгадават с песни световете,

а вълци щом свирепо вият,

по-сладки лете ще са плодовете.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.