Живко РУСЕВ
ПЕСЕН ЗА ХЛЯБА
Бели преспи бяла обич крият,
с ласки топлят нежни семена.
Вятър гладен нека диво вие –
пряспата е топла пелена.
Бели преспи с бяла обич кърмят
хляба малък под гръдта
и през юли щедро ще я върнат
на човека, на човека на труда.
Бяла пролет песен бяла пее
и простора пие аромат…
Бавно хляба под земята зрее,
зеленее плод след розов цвят.
Непокорна, дива, руса грива
житото размята и звъни…
Ето светъл юни си отива
и на жътва житото клони.
Плодовете се наливат и златеят,
греят с розова кора…
А децата птичи вече пеят
и се буди росносънена зора…
Хлябът спи в хамбари хладни,
а отвън разказва на света
старец – мъдър пред очите жадни –
приказка за хляба и труда.
ЛИРИЧНО ЗА СТАРА ЗАГОРА
Горя от този липов огън,
на Ханчев с вярата горя…
С надежда, ала и с тревога
към твойто утре аз вървя.
От сенките на древното Берое
излита фениксът ти устремен.
И с Геовата неизтляла горест
възвръщаш смисъла на моя ден.
И жертвен камък се споява
в зида на днешния ти лик –
хилядолетна ти се извисяваш .
Ехти световният ти вик.
Но в дланите на твойте хора
е пулсът ти на неолитна слава,
а с вятъра на плодното Загоре
лети душата ми…И продължава –
пак минало за бъдеще да връща
при твоя скъп неовъглен олтар,
където грее хлябът ми – насъщен
и слънцето узрява като нар.
Из „Птици в нощта“: ГЕРОИТЕ НЕ УМИРАТ /писмо от Чикаго/
ПЕВЦИ НА ЗИМАТА
Нима е мъртъв този сняг
и птици не възпяват световете?
О, не, съдбовен е замисленият грак
на гарвани – оракули в полето.
А в тяхното мълчание и глад
чернеят в снежен лист тирета…
Това е тайнствен неразчетен свят,
магьосан в скреж и междуметия…
Когато пеят гарваните зиме
и вълците оставят многоточия,
зърна сънуват свойто име
и нивите приличат на оброчища.
Певците имат тъжна орисия –
да разгадават с песни световете,
а вълци щом свирепо вият,
по-сладки лете ще са плодовете.
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
