Отдавна престанах да се съизмервам с депутати и министри. Разбрах че съм несъвместим и никой няма да ме покани да бъда някакъв официален фактор. Схемата е желязна и проста, трябва да си в нещо зависим, ерго управляем, защото веднъж с власт и особено ако си държиш на ценности и стандарти ставаш рисков. За това си избрах тази роля да анализирам текущата власт и без да спестявам добри думи, да ги държа нащрек. Без значение дали са свои или чужди.
И тук ще стане дума за едни „свои“. Гледах вчера представянето на Слави Трифонов в Пловдив, след дълго мълчание. Има си право човека да говори каквото си иска. Но има неща които просто няма как да подмина, въпреки че обещах да не критикувам нито една от протестните партии.
Няма как и никога няма да приема лидер на протест /когото никой не е виждал на протеста/ с амбиции за бъда определящ фактор в управлението на страната да има атрибутите на мутра – три джипа и 9 души охрана и да твърди че е „нормален“ човек.
Щял да бори мутри, като се движи като мутра и олицетворява всичко, срещу което възнегодувам през последните 30 години. Моята представа за лидер е диаметрално противополжна – той трябва дъ бъде достъпен, да бъде смирен, скромен и истински нормален. Като Рюте в Холандия, като Санна Марин във Финландия. Претенцията на Слави за нормалност с тези джипове и гардове кънти на кухо. Спирам до тук, да е жив и здрав да успее на изборите, просто е далеч от представите ми за демократичен и европейски лидер.
Единственият начин да са балансират тези негови залитания към мутренското е другите протестни партии да бъдат силно представени. Няма друга застраховка – спечелили ли той изборите, ще налага стандартите си за управление.
Илиян Василев
