Може ли България да има стабилно евроатлантическо управление на фона на засилващото се напрежение между Русия и Запада заради руската инвазия в Украйна?
Това е един от основните въпроси, които стоят на дневен ред след петите парламентарни избори само за две години. Разпределението в бъдещото 49-то Народно събрание показва, че партиите, които вече веднъж подкрепиха предоставянето на военна помощ на Украйна, имат абсолютно мнозинство. Означава ли това, че те биха могли да формират и редовен кабинет и каква е алтернативата?
Свободна Европа потърси отговорите на тези въпроси в Студио България заедно с юристката, бивша депутатка от СДС и бивша съветничка на президента Жельо Желев – Вержиния Велчева, преподавателя по философия Стефан Попов и журналистката Антоанета Николова, дългогодишен кореспондент в Брюксел.
Според Велчева и Попов новият парламент трябва да направи всичко необходимо, за да изолира от властта президента Румен Радев, който напоследък открито се противопоставя на участието на България в общи европейски инициативи за подкрепа на Украйна с оръжия.
От друга страна двамата са на мнение, че евентуално общо управление на класираните на първо и второ място коалиции ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната-Демократична България” (ПП-ДБ) крие много рискове заради “корупционно-феодалния модел” на партията на Бойко Борисов.
На този фон Николова отбеляза, че след изборите новината в Брюксел е “изключително силната позиция на антируски партии”. Затова, по думите ѝ, Европейският съюз би очаквал от тях “да проявят политическа и национална отговорност и да дадат заявка да са сериозен европейски партньор”.
Възможен ли е евроатлантически кабинет
Окончателните данни от проведения в неделя парламентарен вот отредиха първо място на ГЕРБ с 26,5% подкрепа пред ПП-ДБ с 24,5%, проруската “Възраждане” с 14,1%, ДПС с 13,7%, проруската БСП с 8,9 и завръщащата се в парламента “Има такъв народ” на Слави Трифонов с 4,1%.
Според Стефан Попов фактът, че сборът от резултатите на първите две политически сили им гарантира над 50% от бъдещите депутати, означава, че “формално партийно” биха могли да излъчат евроатлантическо мнозинство.
Свръхприоритет в цялата тази конфигурация и цялата интрига е отношението към Украйна.
“Те, ако направят някаква коалиция или някаква договореност да управляват заедно, ще извършат няколко неща, които са важни. За мен свръхприоритет в цялата тази конфигурация и цялата интрига е отношението към Украйна. Всичко друго може да бъде поставено на второ място”, каза преподавателят от Нов български университет.
Според Вержиния Велчева обаче това би могло да се твърди само ако коалицията ПП-ДБ беше се класирала на първо място, “защото тогава инициативата щеше да бъде в нейните ръце и ГЕРБ и ДПС, които са доказани евроатлантици главно на думи, а не на дела, може би нямаше да имат друг избор, освен да подкрепят тази инициатива”.
“Но, когато инициативата е в ръцете на ГЕРБ, нещата не са толкова еднозначни. Защото ясно е, че Борисов ще търгува евроатлантизма си срещу някакви гаранции за собствената си неприкосновеност от евентуално съдебно преследване или някакви санкции във връзка с корупционни практики.”
Велчева отбеляза, че не е ясно, “ако Борисов се почувства достатъчно застрашен от евроатлантическите ни партньори в тази посока, дали няма да продължи с колебливата позиция” по отношение на Русия. Тя припомни, че именно при управлението на лидера на ГЕРБ беше построен “Турски поток”, който по оценки на много наблюдатели е използван от Русия, за да заобиколи Украйна при транзита на газ.
Между Бойко Борисов и Румен Радев
Попов е на мнение, че настоящата ситуация трябва да бъде разглеждана просто, за да станат ясни възможните решения. По думите му алтернативата на евентуално общо управление на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е следващото “безконтролно правителство” на Радев.
“Аз, ако съм в тази политическа игра, макар да разбирам много добре, че е много сложно и такава отговорност в момента не нося, бих избрал риска да бъде изолиран президентът, защото неговото раблезианско поглъщане на власт вече е непоносимо”, добави Попов посочвайки за пример последните десетина назначения на посланици, предложени от служебното правителство на излъчилия го президент.
Според Велчева 49-ото Народно събрание все пак би могло да ограничи действията на Радев, дори и да не успее да избере редовен кабинет. По думите ѝ това може да стана с приемане на конкретни решения с ясно разписани срокове по отделни теми като военната помощ за Украйна, внасянето на проектобюджет или влизането на България в еврозоната.
Юристката обаче уточни, че евентуалното намиране на мнозинство за взимането на подобни решения не означава, че това би проработило при формирането на правителство с евроатлантическа ориентация.
Постигането на някакво съгласие е и въпрос на доверие, а е натрупано много недоверие.
“Постигането на някакво съгласие е и въпрос на доверие, а е натрупано много недоверие. Ето, ние говорим да се ограничи президентът, но поправете ме, ако греша, в цялата кампания и при цялото му скандално поведение аз не чух една дума от ГЕРБ или ДПС по повод това поведение.”
Велчева обобщи, че в момента в България има “две злини – едната е президентът, който узурпира власт не в интерес на България, а другата е корупционно-феодалният модел на ГЕРБ”.
“В същото време тези реалности показват, че все пак има начин президентът да бъде спрян в тази узурпация на власт, докато при тези резултати не може да се надяваме да се установи някакво върховенство на правото и да се извърши необходимата съдебна реформа”, каза бившата депутатка.
Тя добави, че от тази гледна точка изборът би изглеждал логичен, ако тази есен не предстояха местни избори, които според нея “ще определят действията на партиите”.
Местният вот и европейските очаквания
Попов се съгласи, че партиите в ПП-ДБ най-вероятно обмислят бъдещите си ходове от гледна точка на резултата, който могат да постигнат на местните избори в София и Пловдив.
В неделя коалицията спечели вота в двата най-големи български града и Русе и повторни победи на местния вот биха били символни и могат да дадат “тласък за бъдещи избори”, смята преподавателят.
“Според мен тази сметка не е неправилна, но тя е тяснополитическа и е свързана с доминацията на въпроса “С кого?”, а не “Какво правим?”. Ситуацията е малко като в началото на 90-те, когато въпросът “С кого управляваме?” е по-силен от въпроса “Какво ще правим?”, каза Попов и обобщи: “Ако застанем на тази позиция, може би правителство ще има след 5 години.”
Антоанета Николова също изрази мнение, че евентуален нов провал в опита да бъде съставен редовен кабинет би се отразил отрицателно върху външната политика на България, която и сега изглежда “изключително колеблива”.
По думите ѝ през последните месеци поведението на България е било асоциирано с това на Унгария, но накрая дори унгарският лидер Виктор Орбан се съгласи да участва в общата европейска схема за закупуване на снаряди за Украйна, докато София отказа.
Очакванията са България да прояви политическа отговорност, партиите да проявят политическа отговорност.
“Мисля, че очакванията са България да прояви политическа отговорност, партиите да проявят политическа и национална отговорност и да дадат заявка да са сериозен европейски партньор”, каза кореспондентката на Нова телевизия в белгийската столица.
“Отчитайки външнополитическите фактори, трябва да се намери механизъм на всяка цена тази политика на президента да бъде спряна”, обобщи Вержиния Велчева, добавяйки, че “инициативата е в ръцете на ГЕРБ и от тях ще зависи дали това ще може да стане или те ще предпочетат да са евроатлантици на думи и да продължават мирното съвместно съществуване и подготвяне на нови кученца за Путин”
В заключение Стефан Попов пък отбеляза, че ако ПП-ДБ реши да влиза в общо управление с ГЕРБ, не трябва да забравя, че “Борисов е неистов лъжец, който сутрин казва едно, на обед – друго, вечер – трето и на другия ден уволнява всички”.
“Тоест, той може всичко да направи. Когато влезе в коалиция, той ще мисли само – малко като Тръмп – как, на кого да върже капан и как да излезе от тая ситуация победител за есента и по-нататък. Него ще го интересува това.”
Затова той препоръча на ПП и ДБ, ако се коалират с ГЕРБ, “да бъдат много внимателни, да използват колективността на колективния орган Министерски съвет и да наблюдават много внимателно какво прави Борисов, за да им скрои шапката”.
