Тя смята, че някои стъпки като увеличение на минималната заплата са били направени, но това е покриване само наполовина на инфлацията, а хората с най-ниски доходи най-тежко я понасят.
„В целия ЕС има проблеми и е много деликатно да се борави с доходите и покупателната способност на хората, защото и увеличението на потреблението помпа инфлацията. Добре е умерено покачване на доходите. Другото е подкрепа на уязвимите групи. Трябват целенасочени мерки за хората, които не могат добре да се справят“, категорична е Христова.
Според нея инфлацията е започнала от повишаването на производствените разходи на бизнеса във връзка с повишаването на цените на енергоносителите и до края на 2022 г. не сме успели да се справим с политиката за енергийната бедност и дефиницията ѝ.
„2023 г. трябва да направим координация на пенсионноосигурителната система и на системата за социално подпомагане. Това е много сложно, защото вървим по грешен път. Това е въпрос на координация и между институциите. Хората имат голяма надежда, че редовен кабинет ще доведе до по-устойчиво решаване на въпросите“, коментира Христова.
Гостът заяви, че парите за избори могат да отидат за добри социални мерки и избирателите вече наказват политиците с отказа си да гласуват, а това е неблагоприятно за всички.
„Очевидно, че парламентаризмът ни е в криза и е много неблагоприятно, че нямаме нормален държавен бюджет за тази година. От друга страна, това е пречка, която може да наруши устойчивостта на държавната хазна на България“, изтъкна Христова.
Бившият социален министър е на мнение, че сред хората има носталгия за спокойна политическа обстановка, каквато е имало по времето на управлението на НДСВ и хората си мечтаят за по-голяма политическа култура.
Христова подчерта, че НДСВ ще търси допирни точки, диалог и консенсус с партиите за бъдещи коалиции.