През 2026 г. индексът Big Mac навършва 40 години. Създаден като полушеговит начин да се обясни покупателната способност на валутите, той се превърна в един от най-разпознаваемите икономически показатели в света. Индексът улавя реални различия между цените, доходите и валутните курсове, но не трябва да се възприема като прецизна оценка на „справедливата“ стойност на една валута.

Последните данни продължават да показват познато разделение: швейцарският франк и част от европейските валути изглеждат скъпи спрямо долара, докато много азиатски валути – включително японската йена, китайският юан и тайванският долар – изглеждат значително подценени.

Но зад привидно простото сравнение стои по-сложен въпрос: измерва ли индексът действително валутите, или по-скоро цената на труда, наемите, данъците и бизнес модела на McDonald’s?

Какво представлява индексът Big Mac

Индексът Big Mac е създаден през 1986 г. от журналистката и икономически редактор на The Economist, Пам Уудал. Първото му издание е публикувано през септември същата година. Идеята е да се обясни теорията за паритета на покупателната способност чрез продукт, който се продава в голям брой държави и има сравнително сходен състав.

Паритетът на покупателната способност предполага, че в дългосрочен план валутните курсове би трябвало да се движат към нива, при които еднаква кошница от стоки струва приблизително еднакво в различните държави.

При индекса Big Mac цялата кошница е заменена с един бургер.

Изчислението е лесно:

Цена на Big Mac в местна валута, разделена на цена на Big Mac в САЩ, което трябва да е равно на подразбиращ се валутен курс. След това този курс се сравнява с действителния пазарен курс.

Ако превърнатата в долари цена на бургера е по-висока от американската, валутата се определя като надценена. Ако е по-ниска – като подценена.

Например, при цена 6.12 долара в САЩ и 9.08 долара в Швейцария индексът от януари 2026 г. показва, че швейцарският франк е надценен с приблизително 48.4% спрямо долара.

Лятната актуализация на индекса през 2026 г. показва, че най-скъпият Big Mac отново е в Швейцария – около 9.04 долара, а най-евтиният е в Индонезия – приблизително 2.38 долара. Тайван е непосредствено след нея с цена около 2.42 долара.

Какво показва суровият индекс

На пръв поглед изводът е ясен: потребител с долари може да купи значително повече бургери в Тайван, Индия, Индонезия или Египет, отколкото в Швейцария, Уругвай или Норвегия.

Това е реална информация. Индексът показва колко струва конкретна, разпознаваема стока и услуга в различни икономики след конвертиране по пазарен курс.

Той също така улавя големи движения на валутите. Обезценяването на японската йена например е направило Big Mac в Япония приблизително наполовина по-евтин от американския. Според последния анализ на The Economist японският бургер вече е по-евтин дори от китайския – развитие, свързано със значителното отслабване на йената от 2012 г. насам.

Индексът е полезен и при откриването на очевидни дисбаланси. При въвеждането на еврото през 1999 г. той показва, че първоначалната стойност на новата валута е твърде висока спрямо ценовите равнища. Впоследствие еврото действително поевтинява значително.

Доколко индексът отразява реалността?

Отговорът зависи от това какво очакваме той да измерва.

Като достъпна снимка на относителните ценови равнища индексът работи сравнително добре. Цената на Big Mac включва храна, труд, енергия, търговски наем, транспорт, маркетинг, данъци и печалба. Така един бургер събира в себе си много от разходите, характерни за местната икономика.

Академични изследвания показват, че отклоненията от паритета на Big Mac понякога съдържат полезна информация за бъдещото движение на валутните курсове. Едно изследване на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ установява, че отклоненията от „бургерния паритет“ намаляват по-бързо от стандартните отклонения от покупателната способност и могат да имат прогнозна стойност.

По-късна оценка на индекса заключава, че той следи валутите сравнително добре в средносрочен и дългосрочен план, след като се отчете системното му отклонение, и може да се представя поне толкова добре, колкото модел, според който бъдещият курс просто ще бъде равен на сегашния.

Това обаче не го превръща в надежден инструмент за краткосрочна валутна прогноза. Представители на The Economist определят прогнозните му качества като непостоянни: индексът може да подскаже посока, но не казва кога и дали корекцията действително ще настъпи.

Най-голямата слабост на индекса?

Официалните измерители на паритета на покупателната способност сравняват стотици или хиляди стоки и услуги – жилища, храна, транспорт, здравеопазване, образование и други разходи.

Индексът Big Mac сравнява само един продукт.

Поскъпването на говеждото месо, промяна в рецептата или нова ценова политика на McDonald’s може да предизвика промени в класирането, без да е настъпила съществена промяна в покупателната способност на цялата икономика.

Това означава, че индексът не може да замени официалните данни за инфлация, разходи за живот или паритет на покупателната способност.

Big Mac не е напълно еднакъв навсякъде

Основното допускане е, че бургерът представлява стандартизиран международен продукт. На практика обаче той не е напълно идентичен.

Размерът, теглото, съдържанието на сол, калориите, произходът на месото и някои съставки се различават според местните пазари. Във Великобритания и Ирландия, например, се използва местно говеждо месо, което не е напълно заменимо с месото в други държави.

В Индия класически Big Mac с телешко месо не се предлага и за сравнението се използва Chicken Maharaja Mac. Това нарушава идеята за напълно еднаква стока. Русия пък отпада от официалния индекс след оттеглянето на McDonald’s от страната през 2022 г.

Индексът измерва и местните заплати

Голяма част от цената на един ресторантски продукт не може да бъде търгувана международно. Бургерът трябва да бъде приготвен и продаден на място. В цената му влизат заплатите на служителите, наемът на ресторанта, местните комунални услуги и регулациите.

Затова Big Mac е евтин в държави с по-ниски заплати и по-евтини търговски площи, дори когато валутата им не е драматично подценена.

Точно поради това критиците посочват, че индексът често прилича повече на показател за относителните разходи за труд и ресторантски услуги, отколкото на чист тест на теорията за еднаквата цена.

Богатите държави системно изглеждат по-скъпи

При по-висока производителност заплатите се увеличават не само в износните отрасли, но и в местните услуги – ресторанти, фризьорски салони, търговия и транспорт. Това е свързано с икономическия ефект Баласа-Самюелсън: услугите и нетъргуемите стоки обикновено са по-скъпи в богатите държави.

Поради тази причина суровият индекс почти неизбежно показва, че валутите на бедните държави са подценени, а тези на богатите – надценени. Това не винаги е валутна аномалия. Често е нормален резултат от различията в производителността и доходите.

За да намали това системно изкривяване, The Economist публикува и коригиран индекс. Той сравнява действителната цена на Big Mac с тази, която би трябвало да се очаква при съответното равнище на БВП на човек.

От юли 2022 г. методологията е променена. Вместо да използва готовите оценки на МВФ за паритета на покупателната способност, The Economist изчислява връзката между цената на Big Mac и БВП на човек. Историческите стойности на коригирания индекс могат да се променят, когато МВФ актуализира старите си данни за БВП.

Корекцията променя картината съществено.

Например през януари 2026 г. суровият индекс показва:

• Индия: -58.9%;
• Индонезия: -58.9%;
• Китай: -40.2%;
• Япония: -50,5%;
• Швейцария: +48,4%.

След корекцията спрямо доходите резултатите са приблизително:

• Индия: -44.8%;
• Индонезия: -45.9%;
• Китай: -25%;
• Япония: -46.5%;
• Швейцария: +52.8%.

Корекцията взима предвид част от евтините бургери в развиващите се икономики, но не премахва всички отклонения. Швейцария дори изглежда още по-скъпа спрямо равнището, което би се очаквало при нейните доходи.

Какви са недостатъците на сравнението?

Данъкът върху добавената стойност, специалните данъци върху храните, разходите за труд, минималната заплата и регулациите за безопасност се различават значително.

В една държава цената в менюто може да включва повече данъци, докато в друга – част от данъците се добавят при плащането. Местните изисквания към съставките и работното време също влияят върху разходите. Затова разликата в цената може да идва от фискалната и регулаторната политика, а не от валутния курс.

Компанията и местните франчайзополучатели могат да позиционират Big Mac по различен начин. На някои пазари той е сравнително достъпен масов продукт. На други е по-скъпа международна марка, насочена към градската средна класа.

Цените могат да зависят от конкуренцията, промоциите, разходите за доставки и от това колко голяма част от продуктите се произвеждат местно.

Следователно индексът измерва не само икономиката, но и търговската стратегия на една конкретна компания.

Пазарните валути се променят всяка секунда. Менютата не се актуализират толкова бързо. След внезапна девалвация цената на Big Mac в долари може рязко да падне, въпреки че местната цена още не е променена. След време ресторантите могат да я повишат заради по-скъп внос или инфлация.

Затова част от „подценяването“ може да е временно разминаване между моментния валутен курс и по-бавно променящите се потребителски цени.

Проблемът е особено видим в държави с висока инфлация, капиталов контрол или паралелни валутни курсове, като Аржентина, Венецуела и Ливан. Официалният курс невинаги е курсът, по който гражданите и фирмите реално могат да обменят валута.

Как индексът се е променил за 40 години?

През 1986 г. първото издание включва едва 15 пазара. Американският Big Mac струва 1.60 долара. Сред най-скъпите в доларово изражение са Франция, Япония и Швеция, а един от най-евтините е в Бразилия.

Оттогава индексът преминава през няколко съществени промени.

Първоначално се публикува като малка графика в списанието. Днес данните му са структурирани в историческа база, която включва суров и коригиран спрямо БВП вариант.

В първите години индексът се появява веднъж годишно и без фиксиран месец. По-късно The Economist започва да го актуализира обичайно два пъти годишно.

Суровият индекс е лесен за разбиране, но системно поставя бедните държави в категорията „подценени“. Коригираният вариант се опитва да отдели валутния ефект от ефекта на по-ниските заплати и цени.

До 2022 г. американската цена се изчислява като средна стойност от четири големи града. От юли 2022 г. се използва цена, предоставена директно от McDonald’s.

Държави могат да отпаднат, когато McDonald’s прекрати работа на съответния пазар. Русия е най-видимият скорошен пример.

През юли 2021 г. Big Mac във Венецуела достига цена над 16 милиона боливара в тогавашната номинална валута – нагледен пример как инфлацията обезсмисля числата, преди да настъпи деноминация.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg