Ситуацията около Ормузкия проток остава в центъра на международното внимание на фона на продължаващото напрежение между Иран и САЩ. Техеран е предал на американската страна своите искания за възстановяване на нормалното корабоплаване през стратегическия морски коридор, като поставя седем условия, чието изпълнение определя като необходимо за отварянето му.
Според информация на иранската агенция Тасним, цитирана от ТАСС, условията са били предадени чрез посредници. Иранската страна настоява Вашингтон да изпълни поставените изисквания, преди да се пристъпи към възстановяване на свободното преминаване на търговските кораби.
Сред публично оповестените искания на Техеран са премахване на американските санкции, освобождаване на блокираните ирански активи, компенсации за нанесените от военните действия щети и гаранции срещу нова агресия. Иран настоява също за признаване на своя суверенитет над Ормузкия проток и за изграждане на регионална система за сигурност с участието на държавите от района.
Ирански представители не изключват възможността страната да нанесе удари по американски военни бази в Европа, ако САЩ предприемат нова атака срещу Ислямската република. Подобни предупреждения допълнително увеличават опасенията от разширяване на конфликта извън Близкия изток.
Иран и Оман търсят решение за корабоплаването
На фона на твърдата позиция към Вашингтон Техеран продължава контактите си с регионалните държави. Иран и Оман са постигнали разбирателство по план за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, съобщава ТАСС, позовавайки се на изявление на иранския външен министър Абас Арагчи.
Според него двете страни са договорили подход за възобновяване на преминаването на плавателни съдове, като Техеран смята, че поетите от САЩ ангажименти също трябва да бъдат изпълнени.
Постигнатото разбирателство обаче не означава автоматично, че протокът е отворен за свободно преминаване. Иран обвързва окончателното решение с изпълнението на своите условия от американската страна.
Ситуацията предизвиква сериозна загриженост в международните морски организации. Генералният секретар на Международната морска организация към ООН призова държавите да спазват международните правила за корабоплаване и да не предприемат действия, които застрашават търговските плавателни съдове и екипажите им.
От организацията предупреждават, че атаките срещу граждански кораби и ограниченията върху морския трафик имат последствия далеч отвъд региона. Нарушаването на корабоплаването през Ормузкия проток засяга международните доставки на енергийни ресурси и стоки, както и стабилността на световните пазари.
Москва отново предложи да приеме обогатения уран на Иран
Русия продължава да разглежда възможността за извозване на обогатения уран от Иран на своя територия. Това заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
По думите ѝ предложението остава на масата, но следващите стъпки зависят от решенията на иранските власти. Москва е готова да обсъди и други варианти, ако бъдат предложени, но на този етап е необходимо Техеран да определи как възнамерява да процедира с ядрените си запаси.
Захарова подчерта, че обогатеният уран е собственост на Ислямската република и решението за неговото бъдеще принадлежи на иранските власти.
Русия коментира и американските намерения за контрол върху товарооборота, свързан с Иран. Според Захарова подобни действия могат да задълбочат кризата и да доведат до допълнително изостряне на международното напрежение.
Армения и Иран обсъждат разширяване на отношенията
Успоредно с кризата около Персийския залив се активизира и дипломатическият диалог между Ереван и Техеран.
Арменският премиер Никол Пашинян и иранският президент Масуд Пезешкиан са изразили увереност, че двустранните отношения между двете държави ще продължат да се развиват и разширяват.
Двамата са обсъдили сътрудничеството в различни области и значението на договореностите, постигнати на последното заседание на междуправителствената комисия между Армения и Иран в Ереван.
Според арменската страна честите срещи на високо равнище създават възможности за задълбочаване на политическите и икономическите контакти.
Развитието на отношенията е важно и в контекста на регионалната обстановка в Южен Кавказ, където Иран и Армения имат общ интерес от поддържането на стабилност и транспортна свързаност.
ОПЕК+ увеличава добива въпреки напрежението около Ормузкия проток
Междувременно световният енергиен пазар продължава да реагира на събитията в Близкия изток. Страните от ОПЕК+ увеличиха добива на петрол през октомври, въпреки затрудненията при транспортирането на суровината през Ормузкия проток.
По данни от месечния доклад на организацията, цитирани от Ройтерс, общият добив на групата е достигнал 41,23 милиона барела дневно, което представлява увеличение с около 2,04 милиона барела дневно спрямо септември.
Саудитска Арабия е основният двигател на увеличението, като добивът ѝ е нараснал до 10,563 милиона барела дневно. Русия също отчита повишение – до 8,668 милиона барела дневно.
Данните показват, че производителите се опитват да компенсират нарушенията в традиционните маршрути за износ чрез алтернативни логистични решения, включително прехвърляне на петрол между танкери.
Въпреки това Ормузкият проток остава критична точка за световната енергийна сигурност. Всяко ново ограничаване на трафика през него може да има отражение върху доставките, цените на петрола и икономиките на държави, зависими от вноса на енергийни ресурси.
Развитието на ситуацията ще зависи както от преговорите между Вашингтон и Техеран, така и от готовността на регионалните държави да намерят механизъм за гарантиране на безопасното корабоплаване. Засега дипломатическите контакти продължават, но противоречията между основните участници остават значителни.
Източници: ТАСС, Международната морска организация, Ройтерс, Интерфакс и Armenpress
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
