„По време на посещението не доловихме сигнали за съпричастност по един първостепенен въпрос, който вълнува българското общество – нормализирането на статута на възобновената Охридска архиепископия“, пишат те
[ad id=“225664″]
Видни български историци, общественици и интелектуалци написха отворено писмо по повод посещението на патриарх Кирил и отношението на Руската православна църква и Българската православна църква към православната църква в Република Македония.
Публикуваме писмото без редакторска намеса:
„Българското общество през последните дни изживя редица радостни моменти, свързани с отбелязването на националния празник Трети март и 140-годишнината от Освобождението от османско робство. Тази година ще запомним със специалната визита на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, по време на която бяха изказани топли и мъдри думи за хилядолетните взаимни връзки между българското и руското православие. Дълбоко ценим и почитаме хилядите воини, които със своята кръв извоюваха нашата свобода.
[ad id=“236993″]
Ще запомним с удовлетворение и паметните съвместни служби и слова на взаимна признателност от главите на Руската и Българската православна църква. Същевременно бихме искали да отбележим, че по време на посещението не доловихме сигнали за съпричастност по един първостепенен въпрос, който вълнува българското общество – нормализирането на статута и преодоляване на ненормалната изолация, която тегне над възобновената Охридска архиепископия в днешна Република Македония. През ноември 2017 г. Св. Синод на възобновената Охридска архиепископия се обърна към БПЦ като към църква-майка с молба тя да се застъпва за нейното приемане сред семейството на автокефалните православни църкви.
[ad id=“236999″]
Българската православна църква прие подадената ръка и създаде комисия, за да посредничи за решаването на този важен въпрос. Този акт на Светия Синод на БПЦ получи широка и пълна подкрепа от българското общество и държавни институции. Дълбоко сме огорчени, че архиереите на нашата БПЦ не са повдигнали въпроса нито пред Негово Светейшество Константинополския патриарх Вартоломей (при визитата в Истанбул на 6–7 януари 2018 г.), нито пред Негово Светейшество Московския патриарх Кирил (при неговото гостуване на 2–4 март 2018 г.). С това те не са изпълнили поетото от БПЦ задължение да се застъпват пред Поместните православни църкви за установяване на каноническия статут на МПЦ.
[ad id=“237001″]
В същото време станахме свидетели на обезпокояващи знаци от РПЦ като изявлението на Негово Високопреосвещество Иларион Волоколамски от 22 февруари 2018 г. че „проблемът с непризнатата Македонска църква трябва да се решава чрез диалог между нея и СПЦ“. Подобно решение обрича православието в Република Македония на нови десетилетия изпитания. Както е известно, от 1967 г. църквата във Вардарска Македония не е призната от нито една друга поместна православна църква.
Независимо от положените преговорни усилия от страна на йерарсите от Скопие, Сръбската православна църква не намира пътища за помирение, а с някои свои действия допълнително задълбочава междуправославния разкол в Република Македония. В противоположност на този непродуктивен подход бихме искали да си позволим да ви напомним за близката свързаност на православието в Македония с Българската православна църква.
[ad id=“237001″]
Както е известно, след 1870 г. огромното мнозинство на населението на Македония, включително чрез проведени допитвания (плебисцити) е заявило предпочитанията си да има своя българска йерархия. Последните митрополити на Българската екзархия са прогонени от сръбските и гръцките войски от Македония през войните от 1912–1913 г., противно на всякакви норми и общочовешки правила.
Чуждестранната статистика за броя на българските духовни центрове и свещеници в областта до този период, която достига до Обществото на народите през 1925 г. е показателна – в Южна (Егейска) Македония има 300 църкви, 11 манастира, 78 параклиса с общо 299 български свещеника, а във Вардарска Македония – 5 митрополити, 677 църкви, 48 манастира, 54 параклиса, с общо 833 свещеници.
[ad id=“238430″]
По време на Втората световна война Вардарска Македония отново е администрирана от Българската екзархия. Останалите след 1944 г. свещеници, включително и архиерейските наместници, са били назначени на тези постове от български митрополити. Последните епископи, които са приети във Вардарска Македония до създаването на самостоятелната Македонска архиепископия, са тези на Българската църква.
При вдигането на схизмата над БПЦ през 1945 г. са признати всички извършени от нея тайнства, включително тези във Вардарска Македония. Имайки предвид гореизложеното, ние очакваме Руската православна църква да отчита трайните дългосрочни интереси на вселенското православие, на православните християни в Република Македония, България, Сърбия и всички съседни страни, като направи нужните мъдри постъпки за нормализиране на международния статут на възобновената Охридска архиепископия.
[ad id=“263680“]
Считаме, че вековните връзки между нашите църкви и народи и хармонията на световното православие са далеч по-важни от моментните политически изкушения, водещи в крайна сметка до задълбочаване на разкола и други неблагоприятни последици за християнството.
акад. Георги Марков – историк
акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките от 2012 до 2016 г.
Райна Дрангова – внучка на полк. Борис Дрангов и дъщеря на Кирил Дрангов член на ЦК, един от последните дейци на ВМРО, загинал трагично през 1946 г.
Михаил Развигоров – председател на Българското дружество на родовете от Македония, внук на воеводата
Мише Развигоров, син на Страхил Развигоров, член на ЦК на ВМРО, убит през 1948 г.
Мая Вапцарова – племенница на поета Никола Вапцаров
Симеон Евтимов – внук на Симеон Евтимов, гл. редактор на в. „Македония“, убит през 1932 г.
Петър Мутафчиев – потомък на Кузман Шапкарев, министър на транспорта през 2005–2009 г.
Красимир Узунов – президент на Информационна агенция „Фокус“ и радио „Фокус“ Костадин Филипов – журналист, член на Управителния съвет на Македонския научен институт
проф. Христо Матанов – историк, директор на Дирекция на вероизповеданията през 1993–1996, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
проф. Димитър Гоцев – историк, председател на Македонския научен институт през 1997–2008 г.
доц. Георги Николов – зам.-декан на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, зам.-председател на Македонския научен институт
доц. Александър Гребенаров – Институт за исторически изследвания към Българската академия на науките, председател на Македонския научен институт
доц. Наум Кайчев – преподавател в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
д-р Зоя Андонова – гл. редактор на издателство „Св. Климент Охридски“
д-р Александър Мирков – историк, Музей за история на София
д-р Антон Панчев – политолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“
Аглика Маркова – член на Съюза на преводачите в България, дъщеря на
Йосиф Марков, един от последните дейци на ВМРО, безследно изчезнал през 1946 г.
Елисавета Шапкарева – правнучка на Кузман Шапкарев, зам. председател на Българското сдружение на родовете от Македония
Иван Николов – директор на списание „България–Македония“
Чавдар Минчев – гл. редактор на сп. „Международни отношения“, изп. директор на Международна асоциация за международни отношения Людмил Станчев – историк“.
