Представете си, че можете да погледнете в едно магическо кълбо, което предсказва бъдещето, и в него видите, че никога няма да срещнете онзи „единствен“, голямата любов на живота ви…
Да, неприятно е да си го представиш. Всички се надяваме да срещнем „единствения“… или поне някой, който да ни устройва поне наполовина от тези очаквания и с когото да прекараме остатъка от живота си. Да, знам. Вие не сте наивни. Не вярвате в сродните души. Но така или иначе очаквате да срещнете човек, който да ви харесва повече от всички други. Някой който да ви чака вкъщи след дълъг ден, който да ви донесе чаша чай, когато боледувате и който вечер да изслуша всички ваши истории от деня. Ние всички се надяваме на това. Ние сме човешки същества.
Знаете ли, в търсенето на любов има едно особено свойство – това, че ни влияе непрекъснато. (Въпреки че не обичаме да си го признаваме). Любовта е винаги в челните редици на нашите действия, дори и в съзнанието ни да не е точно така. Любовта е причината, поради която си купихте нова дреха миналия уикенд. Любовта е причината, поради която ходихте на онова парти миналата вечер, въпреки че никак не ви се ходеше. Тя е причината за вашите страхове и неувереност за бъдещето. А също така любовта е тази, която ни вдъхновява за най-грандиозните промени.
Но да се върнем на въпроса. Ако вие знаехте с абсолютна сигурност, че голямата любов никога няма да почука на вратата ви, как бихте погледнали на своя живот? Какво бихте променили в своето ежедневие? А в дългосрочните планове?
Първата ви реакция би била: „Ами, нищо.“ В края на краищата вие сте умни хора. И вероятно имате планове, които не зависят от нечие друго влияние. Всички имаме такива. Но помислете още малко… Има още нещо, което не искаме да си признаем – ние непрекъснато използваме любовта като „патерица“, на която да се облягаме. Идеята, че някога някой ще обича всичките ни недостатъци, не е ли тънък повод да не работим върху тях? Принципът на двете половинки, които съставляват едно цяло, в известен смисъл ни пречи самите ние да станем по-добрата половинка. Ако знаем, че няма на кого да се опрем, няма ли да започнем да правим нещата по по-различен начин?
Ако знаете, че любовта никога няма да бъде вариант за вас, как тогава бихте пренастроили живота си оттук нататък? Ще се фокусирате върху кариерата и успеха си? Или ще решите да инвестирате в себе си – да ходите по-често на екскурзии, например? Няма ли да напуснете зоната си на комфорт? Няма ли да търсите други източници за покачване на адреналина?
А какво да кажем за другите ви взаимоотношения – семейство, приятели… Няма ли те да получат малко повече тежест в живота ви? Няма ли да се виждате по-често и да споделяте повече от живота си с тях?
Задавам всички тези въпроси, защото си мисля, че тази перспектива (да не намерите любовта на живота) би могла да стане преломна за вас. В първия момент това звучи опустошително, но в крайна сметка може да се окаже освобождаващо. Без страха, че ще умрете в самота, пред вас се откриват безкрайни възможности. Можете например, да опитате да поживеете на всеки континент. Можете да израснете като бизнес лидер. Можете да се върнете в университета и да получите образованието, за което винаги сте мечтали, но не сте започвали заради някой друг.
Всъщност любовта ни държи с такива фини механизми, че ние дори не подозираме за това. И мисълта за нейното отсъствие може да се превърне в чувство за абсолютна свобода.
Защото когато спрем да търсим нашата единствена любов, ние накрая разбираме, че можем да обичаме самите себе си. Че можем да живеем и да развиваме себе си, да си поставим хиляди нови предизвикателства, да се поглезим, да станем още по-способни. И тогава ще намерим в самите нас това, което сме търсили в другите.
Има нещо, което всички ние трябва да престанем да правим – да чакаме да дойде някой, който да промени живота ни!
Тогава единственото нещо, което ще знаем със сигурност, е че през всяка победа и триумф, през всеки страх и неуспех, ще преминаваме ние и никой друг. Сами ще се изправяме, когато падаме. Сами ще се оттласкваме от дъното, когато се пречупим.
Трябва да започнем да ценим всичко, което внасяме в собствения си живот. Защото иронията е в това, че ние сме най-атрактивни и привлекателни в тези моменти, когато изобщо не се тревожим за това дали привличаме някого. Когато се движим уверено в живота, свободно и без ограничения, ние излъчваме такава енергия, която не може да се сравни с нищо друго. Не може да бъде фалшифицирана. И тази енергия има силата да промени не само нашия живот, но и живота на всички около нас.
Затова, престанете да търсите този „единствен“, с когото да прекарате остатъка от живота си. Вие бъдете Единствени.
И оставете всички останали да търсят вас…
Автор: Heidi Priebe; Превод Gnezdoto
