Йордан Пеев: Простете ми, но докато съм писал любовна лирика, две деца на 3 и 5 г. в Сандански са били заклани с кухненския нож… от собствената си майка…
Необяснимо ми е…Затова ми простете, че съм ви занимавал с любовни громоли, докато живота се е търкалял окървавен и с прерязано гърло – продължава поетът.
Добре, че имам вино, много вино..и цяла нощ, за да слушам песни за майката и да ги оплаквам….Бог да прости тези деца…и нея… и мен!!!
. . .
Целувам ти ръката, МАМО,
онази, дето грабна ножа
и с него, след като замахна,
Животът стана невъзможен.
Целувам я освен за мене,
а също и за мойто братче,
с което тъй окървавени
за миг в небесното прекрачихме!
Прости ни за звъна учебен,
през който няма да преминем,
за туй, че бяхме непотребни
и без да щем те наранихме!
Прости ни за баща ни също,
че може би не те обича
и мрачна стана тази къща,
и самотата й прилича!
Прости за мъртвите ни сватби
и неродените ти внуци,
и че невръстни си оставаме
заровени сред черни буци!
Прости за туй, че ще ни няма
и нека Бог да ти прощава,
но знай:
след всеки удар,
МАМО,
след тебе нищо не остава!
20.11.2020
