***
От гмуркане в дълбокото море
очите ти са станали зелени.
Косите ти са с дъх на водорасли
и с люспите на риба е душата ти.
Поглеждаш ме…И виждам само тебе.
Солта по кожата рисува спомени
от всичките несбъднати събития,
в които трябваше да се обичаме.
И погледът ми тъжно те изпраща
до най-самотно корабокрушение,
в което стиснал съм парче от болката,
тъй както стиска корабна дъска
удавника спасен в забравен остров,
изхвърлен като мида на брега,
на който вярвам, че ще те намеря.
И ти ще си Петкан дочакал Робинзон.
На него всеки ден ще е неделя
и целият ще бъде за любов,
додето да те гледам ослепея
с очи, които виждат само мене
от гмуркане в морето тъй зелени.
