Преразглеждането от Европейската комисия на въглеродния пазар на Европейския съюз – Системата за търговия с емисии (СТЕ) – беше представено на 17 юли. То дойде след месеци на интензивно лобиране от страна на онези, които настояват системата да бъде премахната, както и след твърдения от противоположния лагер, че тя трябва да остане непроменена или да бъде коригирана само леко.
Прегледът на СТЕ се очертава като една от най-значимите битки около климатичната политика на ЕС, тъй като се намира в пресечната точка между климатичните амбиции, промишлената конкурентоспособност и достъпността на енергията.
Обяснителният материал на Euronews разглежда основните принципи на СТЕ, какво е заложено на карта и защо системата се превърна в толкова гореща тема в дневния ред на ЕС.
Какво представлява СТЕ?
СТЕ е система за ограничаване и търговия с емисии, използвана от ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове от секторите на тежката промишленост, които са отговорни за около 40% от общите емисии в ЕС.
На практика СТЕ изисква определени отрасли да плащат за замърсяването, което отделят. Това означава, че за всеки метричен тон емитиран CO2 те трябва да закупуват квоти по СТЕ.
Някои отрасли имат право на безплатни квоти. Целта е да не бъдат принуждавани да преместват дейността си в държави с по-малко строги екологични правила – явление, известно като „изтичане на въглерод“.
Съгласно предишния модел на СТЕ таванът на емисиите в системата беше определен така, че до 2039 г. безплатните квоти да бъдат сведени до нула.
Всяка година общият брой на квотите намалява, за да се гарантира, че емисиите спадат в съответствие с климатичните цели на ЕС.
Комисията предложи системата да бъде удължена и след 2039 г., като условното безплатно разпределяне на квоти за промишлеността продължи, за да бъдат отчетени опасенията за конкурентоспособността, тъй като се очаква много промишлени сектори да продължат да генерират определени емисии и дълго след тази дата.
Защо Комисията преразглежда СТЕ?
СТЕ беше въведена през 2005 г., за да помогне на ЕС да изпълни задълженията си по Протокола от Киото – първото в света правно обвързващо споразумение за намаляване на парниковите газове. Оттогава системата е намалила емисиите с приблизително 50% в обхванатите от нея сектори.
Настоящата СТЕ се основава на климатичните цели на ЕС до 2030 г., които изискват Блокът да намали емисиите с 55% спрямо нивата от 1990 г., съгласно Европейския закон за климата, приет през 2021 г. До 2050 г. ЕС е правно задължен да постигне климатична неутралност.
Междувременно обаче ЕС прие и междинна обвързваща климатична цел – намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% до 2040 г.
Комисията посочва, че за инвестициите са необходими предвидимост и стабилност и затова СТЕ трябва да бъде преразгледана в съответствие с новата цел.
При предстоящата четвърта законодателна ревизия ще бъде оценено дали ключови елементи от устройството на системата – като безплатното разпределяне на квоти и функционирането на пазара – продължават да осигуряват баланс между климатичните цели на ЕС и конкурентоспособността.
Кои отрасли са обхванати?
Производството на стомана и желязо, цимент, химикали, петролните рафинерии, производството на хартия и целулоза, стъкло, керамика и алуминий са обхванати от СТЕ. Авиацията и морският транспорт също са частично включени.
Полетите в рамките на Европейското икономическо пространство трябва да плащат за генерираните от тях емисии. Международните полети, пристигащи в Европа от дестинации на разстояние до 5 000 км, ще трябва да плащат за своите CO2 емисии от 2029 г. съгласно новото предложение на Комисията.
Големите кораби, които акостират в пристанища на ЕС, са включени в СТЕ от 2024 г., като корабните компании постепенно поемат отговорност за всички отчетени от тях емисии.
Събраните приходи трябва да бъдат насочвани към чисти технологии, включително към декарбонизацията на тежката промишленост, която по правило е по-трудна за екологизиране. Идеята е отраслите да бъдат насърчени да замърсяват по-малко, като същевременно замърсяването се превръща в източник на средства за зеления преход.
Какво е заложено на карта?
След промените във въглеродния пазар ще има както печеливши, така и губещи в зависимост от това дали цената на въглеродните емисии ще бъде по-висока или по-ниска. Преразглеждането може също да определи темпа на финансиране на зеления преход в Европа.
От създаването си СТЕ е генерирала общо 265.7 млрд. евро приходи, като по-голямата част от средствата са постъпили директно в държавите от ЕС. Част от приходите се насочват и към финансови програми на ЕС, които подпомагат инвестициите в иновации в областта на чистите технологии и енергийния преход.
От 2013 г. до края на 2025 г. търговете по СТЕ са генерирали над 258 млрд. евро приходи. Само през 2025 г. приходите са били над 43 млрд. евро, като около 24 млрд. евро са отишли директно в държавите от ЕС. Не всички тези средства обаче са били използвани за енергийния преход.
Сега Комисията иска държавите членки да заделят поне 50% от тях за декарбонизацията на националната промишленост. Това може да има значително политическо отражение, тъй като много финансови министерства използват приходите от СТЕ за подпомагане на общите държавни бюджети.
Кой иска системата да бъде премахната и кой настоява тя да бъде запазена?
Няколко промишлени сектора, особено химическата промишленост, изиграха ключова роля за поставянето на СТЕ под светлината на прожекторите като един от виновниците за високите цени на електроенергията.
Те твърдят, че високите цени на енергията водят до затваряне на заводи в Европа, която така и не се възстанови напълно след отказа от евтиния руски газ. Разходите за въглеродни емисии се прехвърлят върху сметките за електроенергия, което допълнително влошава конкурентоспособността спрямо Китай и Съединените щати.
Промишлеността получи подкрепата на няколко държави от ЕС, като Италия открито поиска СТЕ да бъде премахната. Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и Полша – държави, които традиционно са по-зависими от изкопаемите горива – също се обявиха срещу високите разходи за въглеродни емисии.
Португалия, Испания, Дания, Финландия и държави, които произвеждат големи количества енергия от възобновяеми източници, лобираха пред Комисията да запази СТЕ и климатичните амбиции да не бъдат отслабвани, като изтъкваха значението на приходите за секторите, които се нуждаят от декарбонизация.
Интересното е, че сред секторите на тежката промишленост някои компании, които вече са инвестирали в чисти технологии за декарбонизация на дейността си, също подкрепят по-стабилна СТЕ, вместо нейното премахване, тъй като се опасяват от загуба на инвестиции и регулаторна предвидимост.
Дори сред поддръжниците няколко държави от ЕС поискаха повече безплатни квоти на фона на слабата конкурентоспособност.
Защо СТЕ стана спорна?
Спорът в крайна сметка се свежда до необходимостта от основополагащ компромис.
Поддръжниците твърдят, че СТЕ е най-рентабилният начин за намаляване на емисиите, тъй като оскъпява замърсяването и възнаграждава по-чистите технологии.
Критиците посочват, че ако не бъде придружена от сериозни мерки за подкрепа, системата може да повиши разходите за енергия, да постави европейската промишленост в неблагоприятно положение и да засегне непропорционално силно домакинствата – особено след като ЕС планира от 2028 г. да въведе СТЕ2, отделен законодателен механизъм, който ще обхване доставчиците на горива за автомобилния транспорт и сградите.
Потребителите няма да купуват директно квоти по СТЕ, но се очаква доставчиците на горива да прехвърлят част от разходите за въглеродните емисии чрез по-високи цени на бензина, дизела, природния газ и горивото за отопление.
Следващи стъпки
Щафетата вече е предадена на съзаконодателите на ЕС – Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, които ще започнат политически преговори след лятната ваканция.
Тъй като обаче очаква по-широката реформа на СТЕ да се превърне в едно от най-спорните досиета в климатичната политика на ЕС, Комисията иска да ускори решенията относно безплатните въглеродни квоти за енергоемките отрасли. Според нея компаниите се нуждаят от инвестиционна предвидимост много преди приключването на по-широката реформа.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
