“Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Това беше написано преди години на една стена в София. Сентенцията се запомня лесно, но не е вярна. Гласуването за Народно събрание в неделя показа, че изборите могат да променят много неща, а не просто „нещо“.
Окончателните резултати се очакват в близките дни, но по-голямата част от гласовете вече са преброени. Данните показват една картина, която е доста по-различна от познатото ни през последните повече от 10 години. И ако за хората с повече опит нищо невиждано не се е случило, то най-младите българи са свидетели на промяна, невиждана досега за тях.
Промениха се поне пет неща – за първи път от създаването си партията ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са в слаба позиция; в Народното събрание влизат три нови политически сили и подменят почти половината му състав; трите големи политически партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, които по двойки или поотделно можеха да решават всичко, днес вече не са трите големи политически сили; националистите остават извън парламента за първи път от 16 години насам; а българите по света не просто гласуват повече от преди, но и вече са ключов фактор за крайния резултат.
Сега едно по едно.
I ГЕРБ и Борисов са в слаба позиция
Данните на ЦИК след преброяването на почти всички протоколи показват, че ГЕРБ е най-голямата политическа сила в България с подкрепа от 26 процента и подадени за тях около 800 хиляди бюлетини. Това е наполовина по-малко от спечелените през 2009 г. 1 678 641 гласа, които тогава донесоха 39,72% и първа победа на ГЕРБ. Резултатът днес е значително по-слаб и от получените преди 4 години 1 147 292 гласа.
Ситуацията днес не може да се сравнява дори и с 2013 г., която е най-лошата в историята на ГЕРБ. Тогава партията на Борисов спечели изборите с 1 081 605 гласа, но остана в опозиция.
Не само числата са важни обаче. През 2013 г. Бойко Борисов остана в опозиция, а БСП и ДПС избраха правителството на Пламен Орешарски с помощта на “златен пръст” от страна на “Атака”. Нямаше други партии в парламента и ГЕРБ остана не само единствена, но и значима опозиция.
Започналите протести след избирането на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС направиха падането на правителството само въпрос на време. Тогава т.нар. градска десница създаде Реформаторския блок, с който по-късно Борисов направи второто си правителство.
Днес изглежда почти невероятно Борисов да може да направи коалиция с някоя от партиите в парламента, за да състави четвърто правителство. Очевидно по-трудната ситуация накара Борисов да предложи “мир” и да заговори за “експертно правителство”.
I Парламентът е наполовина подменен
В Народното събрание влизат три нови политически сили – “Има такъв народ” на Слави Трифонов, “Демократична България” на Христо Иванов и Атанас Атанасов и “Изправи се! Мутри, вън!” на Мая Манолова и т.нар. Отровно трио. Очаква се трите общо да имат над 90 депутати в 240-местния парламент. Почти половината Народно събрание ще бъде подменено.
Това също не е невиждано, но за последен път се е случвало чак през 2009 година, когато новата тогава партия ГЕРБ спечели изборите. Преди това движението на бившия цар беше подменило половината парламент през 2001 г., а първата голяма промяна в демократичната история стана през 1990 г., когато в Народното събрание влязоха над една трета некомунисти.
I Тримата големи вече не са тримата големи
В последните 30 години в българските парламенти картината изглеждаше горе долу така – от едната страна е голяма дясноцентристка партия, от другата е бившата комунистическа партия БСП, а по средата е партията на българските турци ДПС.
Първата съставка се сменяше през годините – първо беше СДС, после НДСВ, накрая ГЕРБ. Но всичко останало не се променяше и това бяха тримата големи в българската политика, които решаваха всичко. Те редовно заемаха и първите три места на изборите.
Днес това вече не е така. ГЕРБ отново са първи, но вече стана дума за незавидната им позиция. БСП остана чак на трето място, изместена от “Има такъв народ”, а ДПС до последно се конкурираше за третото място с “Демократична България”.
БСП отбеляза най-слабото си представяне в своя посткомунистически период. Резултатът не дава повод за гордост и на ДПС.
Това може да е и временна промяна, но надали. И двете нови политически сили демонстрират вече сила в определени сегменти – партията на Слави Трифонов е първа в две области в България, както и сред българите по света, а “Демократична България” е номер едно в София, измествайки дори и ГЕРБ.
I Националистите ги няма
През 2005 г. “Атака” влезе за първи път в Народното събрание и това беше прецедент. Никога преди националисти не бяха успявали да прескочат бариерата. С годините не само участието на националисти стана редовно, но и създаденият в началото около тях санитарен коридор постепенно беше свален.
През 2017 г. националистите вече станаха официална част от правителството и получиха министри, включително и министър на отбраната и вицепремиери. Коалицията между ВМРО, НФСБ и “Атака” („Обединени патриоти“) получи не само постове, но и остави сериозни белези върху политиката на третото правителство на Борисов.
Националистите поведоха война срещу ценностите на либералната демокрация, проведоха кампания от фалшиви новини срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, т.нар. Истанбулска конвенция и принудиха правителството да се откаже от нея. Блокираха промени в социалното законодателство, свързани със защита на децата в риск, а в края на мандата изнудиха ГЕРБ да блокира началото на преговорите на Северна Македония за преговори с Европейския съюз.
Междинните резултати показват, че нито една от националистическите партии не влиза в парламента и в следващото Народно събрание няма да има кой да плаши с “джендър” (освен ако БСП не запази курса си към крайно десни послания).
Но промяна по отношение на Северна Македония е слабо вероятна, защото позицията на ВМРО се споделя от БСП, а и от партията на Слави Трифонов.
I Българите по света вече са фактор
Винаги досега гласуването на българите по света се е различавало в някаква степен от това в България. Традиционно от Турция идва значителна подкрепа за ДПС, докато в западните страни традиционно мнозинството хора гласуват за тези, които “бият БСП”, бившите комунисти. В началото това беше СДС, после стана НДСВ, накрая ГЕРБ. Дълго време доста над половината от гласовете от чужбина отиваха за ДПС.
През 2021 г. станахме свидетели на безпрецедентна активност на българи по света. Бяха отворени рекорден брой секции извън страната – 465. Гласуването беше масово, имаше опашки и при по-добра организация гласовете щяха да са значително повече.
Над 30 на сто от българите по света подкрепиха “Има такъв народ”, а още близо 20 на сто избраха “Демократична България”. Тези гласове допринесоха за силното представяне на партията на Слави Трифонов, която успя да изпревари БСП. Помогнаха и на “Демократична България” да се изравни с ДПС и да се нареди сред големите политически сили.
Иван БЕДРОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
