Хира намира Сахра в пристройката. Успокоява я след тревожните събития. Разтревоженото момиченце усеща тревогата на майка си, а прегръдката между двете й дава сили  да се съвземе.

Затворена в бараката за въглища, Елиф си припомня думите на Азиз и с облекчение осъзнава, че няма да посегне на честта й. Тя решава да издържи едномесечното изпитание и започва да почиства помещението.

Азиз влиза и отново заплашва Елиф за неизплатения дълг на баща й. Тя, от своя страна, го моли единствено за игла и конец. В имението Бехийе приготвя супа за Орхун, но се порязва. Хира взима подноса и с неохота се отправя към стаята му, за да му занесе храната и лекарствата.

Орхун грубо отказва помощта на Хира. Той не желае нито супата, нито лекарствата. Азиз хвърля иглата и конеца на Елиф, след което я наранява още повече, като й връчва полуизгорелите снимки на покойната й майка.

Орхун настоява сам да излезе в градината. Хира му носи билков чай, а Сахра му подарява цвете в знак на благодарност, че е спасил майка й. Неочаквано момиченцето прегръща Орхун… Хира остава шокирана.

Сузан се натъква на Елиф и възразява срещу присъствието й в дома им, но Азиз е непреклонен. Междувременно баща му – Акиф, страдащ от деменция – продължава да търси сина си полицай.

Елиф плаче над снимката на майка си. Внезапно Азиз нахлува в бараката, сграбчва я и я извежда насила. Той я захвърля в хола и я принуждава да почисти разлятата супа.

Хира моли Сахра повече да не прегръща Орхун, макар детето да не разбира защо. Сузан товари Елиф с още домакинска работа, а когато Акиф иска вода, само Елиф проявява състрадание и му носи. След това девойката е затворена обратно в бараката…

Орхун се преоблича трудно заради раната си. След като изпуска превързочните материали, Хира влиза и въпреки възраженията му внимателно обработва раната.

Докато залепва превръзката, Хира си припомня момента на прострелването на Орхун. Той обаче отново я отпраща, макар вече видимо да отслабва от високата температура.

Сузан лъже брат си, че тя е свършила цялата домакинска работа. Азиз разпорежда остатъците от храната да бъдат дадени на „пленницата“. Акиф внезапно получава тежък пристъп.

От бараката Елиф чува отчаяните викове на Акиф и недоумява какво се случва. Хира носи нова вода и лекарствата на Орхун. Докато той спи, тя докосва челото му и открива, че гори от температура… Охрун отпраща Хира след приема на лекарството.

Пристъпът на Акиф се засилва. Той не разпознава нито Азиз, нито Сузан, дърпа се и иска всички да се махнат. Елиф предпазливо се приближава към къщата… Азиз и Сузан безуспешно се опитват да успокоят стареца.

Акиф изпада в още по-голяма паника, а Елиф решава да прекрачи прага на дома въпреки страха си. Виковете на Акиф връщат Елиф към болезнен спомен отпреди три години, когато безпомощно държи ръката на тежко болната си майка в последните й мигове.

Азиз и Сузан яростно нареждат на Елиф да се върне обратно в бараката, но тя не им се подчинява. Вместо това спокойно се приближава към Акиф и моли да й позволят да му помогне.

Азиз отстъпва… Елиф прегръща изплашения Акиф и започва да чете молитва. Старецът постепенно се успокоява и отвръща на прегръдката на девойката, а Азиз и Сузан ги наблюдават с пълно недоумение.

Източник: Telenovellas News