На 29 декември се отбелязват 35 години от решението на Българската комунистическа партия (БКП) да възстанови правата на българските мюсюлмани.
Това се случва, след като в продължение на години БКП провежда насилствена асимилационна кампания спрямо българските турци и мюсюлмани, известна като „Възродителен процес“.
Имената, включително на починалите, са принудително сменени, забранено е използването на турския език, отнето е правото на хората да погребват близките си по традиционния мюсюлмански обичай, отнети са и редица други основни права.
След като на 29 декември 1989 г. тези права са възстановени, турците и мюсюлманите започват да отбелязват датата като Куртулуш Байрам.
И тази година в различни населени места се проведоха възпоментелни церемонии. В неделя за поредна година датата беше отбелязана преди всичко от представители на ДПС – както от крилото около Ахмед Доган, така и около санкционирания за корупция Делян Пеевски.
„Днес празнуваме с гордост, но и със смирение, защото този ден ни напомня колко е важно да пазим свободата си, да се борим за правата си и да уважаваме различията“, написа Илхан Кючюк от ДПС-Доган, който присъства на церемонията в село Брезница, Гоцеделчевско.
„От името на (…) г- н Делян Пеевски и от името на областният съвет на ДПС-Благоевград изказваме свойте най-сърдечни поздравления на всички мюсюлмани, за които днешният ден е празник. Празник на свободата в това да бъдем себе си“, казаха и от областната структура на ДПС-Пеевски в Благоевград.
Как идва решението на БКП
На 29 декември 1989 г. пленум на Централния комитет (ЦК) на БКП обявява решение за връщане на отнетите права на турците и мюсюлманите в България.
Това се случва след свалянето на комунистическия лидер Тодор Живков от власт по-рано същата година. Преди това в продължение на години БКП провежда насилствена асимилационна кампания спрямо турците и мюсюлманите в страната.
Тя е наложена въпреки съпротивата на хората. Това става със сила – по места са изпратени части на армията и милицията, цели градове и села са отцепени, в някои случаи се стига до сблъсъци, има убити и ранени, други са въдворявани в трудови лагери.
През 1989 г. тази политика ескалира в посока към етническо прочистване. Около 320 хиляди души – български турци, са принудително изселени от домовете си. Те са прогонени в Турция, където са настанени в бежански лагери.
Това е най-масовото преселение на хора в Европа след прогонването на судетските немци от Чехословакия през 1946 г.
На един от първите митинги след падането на Тодор Живков – този на 18.11.1989 г., се чуват и първите публични призиви за връщане на имената на българските мюсюлмани. Част от участниците в митинга обаче освиркват тези говорители.
През декември 1989 г. българските турци се вдигат на протести с искания за връщане на рождените им имена. На 28 декември протестиращите окупират и сградата на Националната телевизия.
Демонстрациите в София и страната предизвикват свикването на извънреден пленум на Централния комитет на БКП. На него по инициатива на Александър Лилов ръководството на БКП отрича т. нар. “Възродителен процес” и дава право на българските мюсюлмани да си върнат имената.
По време на комунистическия режим Лилов е член на ръководството на БКП, а след 1990 става и неин председател.
С решението от 29.12.1989 провежданата от авторитарния режим на Живков политика е обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“. Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“.
Турското и мюсюлманско население в страната посреща новината с радост.
През 1991 г. започва разследване за престъпленията, извършени по време на асимилационната кампания, наречена „Възродителен процес“. То обаче така и не открива виновни, въпреки че многократно е удължавано.
