Преди седмица долната камара на Конгреса гласува “за“ импийчмънт на републиканеца и така той се превърна в първия президент на страната, на когото това се случва два пъти в рамките на един и същи мандат.
Необичайността на ситуацията и липсата на прецеденти в историята логично повдигнаха множество въпроси относно продължаването на процедурата. Може ли президент, който е напуснал поста си, да бъде подложен на импийчмънт? Ако да, то как и кога ще продължи процедурата в Сената? Какви могат да са последиците за Тръмп?
След като Камарата на представителите гласува “за“ импийчмънта на 13 януари, следва нейните представители, начело с лидерката на мнозинството Нанси Пелоси, формално да предадат решението си на Сената.
Самата Пелоси все още обсъжда потенциалните следващи стъпки, а има и избор относно това кога точно да придвижи процедурата към горната камара. Редица нейни съпартийци изразиха мнение, че това трябва да се случи мигновено.
Според правилата за провеждането на импийчмънт Сенатът е длъжен да започне неговото разглеждане в 13 ч. в деня, след който процедурата е придвижена от Камарата на представителите. Заради отсъствието на сенаторите до 19 януари това на практика означава, че те могат да започнат действия най-рано в 13 ч. на 20 януари или един час след встъпването в длъжност на Джо Байдън.
Според източници на Вашингтон пост в Сената досегашният му лидер Мич Макконъл е предоставил именно такива наставления към колегите си в горната камара.
За разлика от импийчмънта в Камарата на представителите, в която може да се премине бързо към гласуване на предложението, както се случи миналата сряда, в Сената процедурата се води под формата на дело. Първо сенаторите определят правилата, по които ще се води то, а след това започват изслушвания, представяне на доказателства и, като последно действие, гласуване.
Въпросът с възможността за импийчването на Тръмп след слизането му от власт предизвиква спорове, както сред политиците, така и сред правните експерти.
Според чл. II ал. 4 на Конституцията на САЩ “президентът, вицепрезидентът и всички държавни служители на САЩ могат да бъдат отстранени от поста си чрез импийчмънт, след като са осъдени за измяна, подкуп или други сериозни престъпления и нарушения“. В чл. I ал. 3 обаче е записано, че гласуването на импийчмънт не може да се простира отвъд “отстраняването от длъжност и забрана да се заеме или да се радва” на всеки пост в САЩ.
Тези две точки означават, че влиянието на импийчмънта не се ограничава само до премахване от длъжност, но позволява и забрана за заемане на управленческа позиция.
Липсата на прецедент, свързан с президента, оставя широко поле за дискусия относно законността на делото. Хипотезите могат да бъдат сведени до три: процедурата трябва да бъде прекратена след слизането от власт; процедурата може да продължи, след като долната камара е гласувала процедурата, докато президентът все още е на власт; процедурата може да започне по всяко време, дори след като президентът е напуснал Овалния кабинет.
Относно първия вариант – прекратяването на процедурата след слизане от власт, като основен аргумент се изтъква промяната в статута на напускащия поста – той вече е обикновен гражданин, а процедурата по импийчмънт може да се води само срещу държавен служител. Основният прецедент, който в случая се посочва, е прекратяването на импийчмънта срещу Ричард Никсън, след подадената от него оставка през 1974 г.
Защитаващите тезата, че процедурата може да продължи, след като веднъж е минала през долната камара, твърдят, че прекратяване на делото означава нарушение на конституцията именно заради члена, който дава възможност при импийчмънт да бъде гласувана забрана за заемане на публични постове.
Най-често даваният пример е свързан с процедура от 1876 г. срещу министъра на войната Уилям Белкнап. Той подава оставка преди началото на процедурата, но неговият импийчмънт все пак е гласуван от Камарата на представителите. Процедурата обаче не минава в Сената, защото не се събира мнозинство от 2/3 – което е и най-очакваният вариант в случай, че сенаторите стигнат до гласуване.
Важен елемент от процедурата по импийчмънт е, че нейното гласуване не означава автоматична забрана за заемане на пост. Ако Сенатът пристъпи към гласуване, ще е необходимо мнозинство от 2/3 или 67 сенатори, които да подкрепят предложението. Това означава 17 републиканци да подкрепят 50-те демократи.
Едва след приемане на импийчмънт правилата предвиждат допълнителен вот за забрана за заемане на публична длъжност. При такъв развой е необходимо само обикновено мнозинство.
Освен че рискува да се сдобие с такава забрана, Тръмп може да бъде лишен и от още няколко привилегии. Една от тях е “пенсията“ в размер от 200 хил. долара на година. Президентът може да бъде лишен и от правото да получава класифицирана информация и данни от разузнаването, за което вече се обявиха редица представители на Демократическата партия.
Тръмп може да загуби и от полагащата му се доживотна охрана от Сикрет сървис, правото на частен кабинет и персонал, както и на разходи до един милион долара на година за негови пътувания плюс още половин милион за пътувания на съпругата му Мелания Тръмп. Тя пък може да бъде лишена от евентуално получаване на 20 хил. долара на месец, в случай че съпругът й почине.
Ако Сенатът гласува импийчмънт на Тръмп и го лиши от възможността да заема публична длъжност, се очаква той да заведе дело във Върховния съд, който може да отмени резултата от процедурата.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Барка притиска Анупама да подпише документи, но тя я моли да спре... Барка твърди, че…
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…
Как се преименуват за малко над 3 месеца 840 000 души? БКП направи именно това…
100-годишната Марина Шиманска е оцеляла по време на Гладомора – масов глад от епохата на…
Добро утро. Най-важното днес: Пеевски не спира Сарафов се приближава към избора Кейти Холмс Делян…