По-трудният достъп до плажовете в северна Гърция ги остави много по-празни в сравнение с предишни години Photo: AFP
Дано сте внимавали в часовете по математика от основния курс, защото ходенето на море в Гърция в ковидното лято на 2020 г. е свързано със серия деликатни изчисления. Към традиционните предизвикателства като Σ, π, Ω и прочее, изписани по указателните табели към Халкидики, тази година се добавят и изчисления за скоростта, пътя и времето за ваканция. Гърция изисква от българите да представят както отрицателен тест за коронавирус, така и предварително заявен по интернет QR код за преминаване на границата.
Условието на задачата:
Разстоянието от София до граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Кулата е 181 километра. Резултатите от PCR тестовете излизат до 36 часа и са валидни само 3 денонощия. Онлайн заявката за QR код, без който не ви пускат в Гърция, се подава 24 часа преди пътуването. Намерете точната минута, в която трябва да тръгнете на юг, зa да не загубите 100-те лева, които сте платили за тест – и то само в случай, че той е с отрицателен резултат.
Въоръжен с калкулатора и календара на мобилния си телефон, започвам решението на задачата и с натоварено в комбито семейство поемам към софийска лаборатория, която предлага PCR тестове на английски език – вероятно втори матерен за гръцките гранични полицаи.
По пътя за лабораторията с таксиметрова ловкост заобикалям блокираните от протестиращи кръстовища в центъра на София, за да не ме тролят във Фейсбук, че отивам на море докато се решава съдбата на България. Все пак радиото в колата жужи на новинарска честота, та ако настане сетният час, да мога веднага да обърна. Бойко Борисов обаче оцелява и в този ден и аз стигам до лабораторията.
За разлика от мрачните дни на април, когато за тест за COVID-19 пред тази лаборатория се редяха силно притеснени за здравето си хора, в 35-градусовия край на юли тук настроението е коренно различно, направо лятно. На напечения паркинг има разпънати плажни чадъри, под които чакащите могат да се скрият на сянка, спазвайки социална дистанция. Има пейки за посядане и безплатна минерална вода за опашката. Макар и в току що отворени стекове, половин-литровите бутилки не са обект на голям интерес поради дремещия у всеки страх от разпространение на заразата.
Опашката, разстлана като полицейски кордон около автомобилите на лабораторния паркинг, е като моментен разрез на българското общество. Има семейства и с бебета, и с тийнейджъри; самотни майки с деца; двойка доскорошни абитуриенти, въодушевени от предстоящото първо пътуване в чужбина без родители; група млади мъже от ромски произход, които вероятно отиват в Гърция на гроздобер; пенсионирана госпожа, която се пази от слънцето със собствен дантелен чадър; двама нейни набори, шампиони по квартален белот…
На паркинга безцеремонно спира бял мерцедес с висока проходимост, от който слиза подгласничката на някоя „Мис“ с безупречен педикюр, сандал с дребни „Сваровски“, ленена туника без ръкав и едва забележим хиалурон в устните. Силиконът, имплантиран другаде, става забележим едва когато току що пристигналата вдига бял айфон и набира човека, който ще й спести чакането на социална дистанция от всички останали.
Май корупцията не е успяла да проникне докрай в България, защото след серия дискретни разговори водачката на мерцедеса установява, че „човекът“ не е на смяна. С разочарование, тя опъва върху коригираното носле предпазна маска в тон с туниката и се нарежда на законния метър и половина от кварталните шампиони по белот. На тях изглежда им стана по-горещо, защото се престрашиха и посегнаха към бутилките с безплатна вода.
Докато си седя на опашката ме обземат нови математически терзания. Ако бях дошъл 1 час по късно, защото опашката към 11 часа намаля със 7 човека, дали щях да мина 20 минути по-бързо? Улисан в това сложно изчисление, се оказвам с широко отворена уста пред медицинско лице с тампон в ръката. Плащам с дебитна карта и се сдобивам с надлежно издадена фактура.
Отговорът на първата част от задачата с условие е 1 час и 10 минути чакане в делничен ден преди обяд в разгара на отпускарския сезон.
Призивът да си проверя онлайн резултатите от PCR теста изписуква с текстово съобщение на следващия ден сутринта, доста по-рано от очакваните 36 часа. Цялото семейство се оказваме COVID-отрицателни и с нова енергия се заемаме с формуляра за локализиране на пътуващи, любезно предоставен в интернет от гръцкото правителство. То ще ни изпрати заветния QR код в деня на пътуването.
При попълването на онлайн формуляра задачите са по-скоро от областите география и фонетика – как да въведеш точен адрес, улица и номер за престой в гръцко село, в което улиците нямат имена, и дали буквата „Ж“ във фамилното ти име се изписва на латиница с “ZH”, или с „J“. Отговорите се преписват лесно от Google и Google maps.
За най-крайните последователи на неприкосновеността на личните данни, дали клетва никога да не ползват Google, ето малко съвети как да образуват имена на гръцки села, които да въведат във формуляра като адрес на престой в южната съседка. Взема се малкото име на произволно избран православен светец – например Николай Чудотворец, Димитър Солунски, Георги Софийски и т.н. Към името се добавя първа дума, типична за българските села, като „Ново (Neo)“, „Старо“ (Palio), „Горно“ (Kato), “Долно“ (Ano), „Свети“ (Agio) и прочее. И така, Горно Димитрово се транскрибира в Kato Dimitrio и адресът във формуляра ви е попълнен. Все пак аз посочвам актуалния си мобилен телефон, защото в случай на скок в COVID-кривата е по-добре да ми звъннат, отколкото да оградят Kato Dimitrio с бодлива тел и да сложат бариера на изхода, докато аз и семейството ми сме в селото.
На ГКПП Кулата-Промахон бодлива тел няма. Има нетърпеливи румънци, които стискат в ръка разпечатки на същите отрицателни COVID-тестове и получени в деня на пътуването кодове, каквито стискам и аз. В два след полунощ любезните полицаи с хирургически маски, осветени от стълбовете в до-енергоспестяващо жълто, придават на пункта атмосфера от холивудски апокалиптичен филм със сравнително малък бюджет. Ясно е, че няма да мерна Дъстин Хофман сред хората с престилки, които вземат от пътуващи по джапанки COVID-проби на случаен принцип.
В съседната колона шофьорите на тирове изживяват своя звезден миг. Леките коли, пълни с деца, пояси и плавници, се редят на дълга опашка, а водачите на тежкотоварен международен транспорт минават бързо, сякаш коронавирусът лично им е раздал дипломатически паспорти. Никой от опашката туристи обаче не мрънка, защото дори и на татуирания чичо с три деца и Ауди Q7 от Тимишоара му е ясно, че камионите трябва да вървят, иначе ще изчезне свинското от „Била“.
1 час и 20 минути по-късно таксата от две евро на първия тол по гръцката магистрала към Солун ми се струва необяснимо евтина.
Заключение:
Сборът от чакането пред лаборатория в делничен ден (в никакъв случай рано сутрин) и опашката на границата с Гърция (за предпочитане много късно вечер) е 2 часа и 30 минути, към които добавяме 300 лева за PCR тест на трима души. Разделено на 2 порции октопод и едни калмари в първата семейна вечеря на егейския бряг, това прави приблизително по 50 евро на човек върху сметката. Все пак математиката борави и с числа по-големи от 3 и за предстоящата седмица от слънце, чисто море, вкусна храна и любезно обслужване, скрито под предпазна маска, стойността на тестовете се очаква да падне до около 42 лева на ден за тричленно семейство.
Милен МАРЧЕВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…
8-годишен художник от гр. Попово спечели наградата на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, съобщиха…
Празнични богослужения - програма, съобщиха за ЗАРАТА На 22 декември в 9:00 часа в катедралния…