Той е от Алепо – градът, откъдето преди две седмици сирийските бойци започнаха изненадващата си офанзива. Срещаме се в малък офис на бул. „Христо Ботев“ в София – градът, в който той живее от близо 30 години. Напуснал е родната си страна по две причини – икономиката и диктатурата на Асад.
Виждаме се само ден след като сирийската столица Дамаск е била превзета от бойците, съборили режима. Те са с различни идеологии, но досега са имали обща цел – свалянето на Асад. За много хора въпросът е какво ще стане оттук нататък. Така е и за Хасан Рихауи.
„Следим всичко“, казва той с увереността на човек, който е проследил всяка минута от случващото се в страната му. Така и се оказва.
Рихауи идва в България през 1995 г. Той смята, че по това време по света не е известно много за това, което става в Сирия. Тогава управлява Хафез Асад – баща на диктатора, свален преди дни. „Беше същото като при сина“, казва Рихауи, „даже по-лошо“.
„Синът“ е сирийският лидер Башар Асад, който преди дни избяга в Москва, след като режимът му беше съборен от противници.
Хафез Асад и синът му Башар управляват Сирия повече от половин век. Накрая режимът пада за две седмици под натиска на въоръжни групи.
Електротехник в София
Хасан Рихауи е на 58 години и работи като електротехник в София. Същата професия е имал и докато е живял в Сирия. Там получава основното и средното си образование, а след това кара и 4 години задължителна военна служба.
Пред света нещата бяха идеални.
През 1995 г. решава да замине за България. Научил е, че държавата току-що е преминала от комунизъм към свободен пазар, което дава възможности за развитие на бизнес. Животът в „диктатурата на Асад“ също оказва влияние.
„Пред света нещата бяха идеални, но светът не знаеше какво се случва вътре“, казва Рихауи за Сирия в края на миналия век.
В армията войниците нямат право да се молят или да упражняват каквато и да е религия, спомня си той. Журналистите и свободомислещите са преследвани и вкарвани в затвори. Рихауи си спомня и как през 1982 г. Асад потушава сунитски бунт в град Хама, като избива около 20 000 души.
Затова през в края на миналия век той подава документите си за виза за България и пристига в София, където основава своя фирма.
Тук се запознава с жена си, която е българка. Двамата имат две дъщери.
Падането на Асад
Хасан Рихауи следи събарянето на режима още от началото на събитията преди две седмици – в подробности, които го изтръгват от живота на софийските улици и от работата му на електротехник.
„Асад е избягал някъде към 4 и 25 сутринта, така че не сме спали“, казва той. Празнувал е, когато е научил – както направиха и много други сирийци, пръснати из целия свят.
Падането на Асад „означава най-накрая сирийският народ да живее в мир, надявам се. Означава голяма радост“, казва Рихауи и добавя, че бившият президент може да се окаже „най-страшният диктатор в 21. век“, когато започне да излиза информация за неговия режим.
Той разказва как различни обществени сгради, включително стадиони, през годините са били превръщани в затвори. Сега всички хора в страната следят освобождаването на затворниците и търсят близките си сред тях.
„Всеки има някой познат там“, казва Рихауи. Той също. Но повечето от от хората, които се смятат за изчезнали, все още са в неизвестност.
„И сега само да гледа човек затворите и хората, които излизат оттам и как са били изтезавани, просто ще разбере, че [управляващите] не са били хора. Те са повече от чудовища“, добавя той.
Изненадващата офанзива започна в сряда, 27 ноември.
Три дни по-късно групировката Хаят Тахрир аш Шам пое контрола над Алепо – втория най-голям град в Сирия и родния град на Хасан Рихауи.
Още четири дни по-късно офанзивата стигна до столицата Дамаск.
Надявам се да имаме нормална държава, да има избори, да има свобода.
„Не можеха да повярват“
„Надявам се да имаме нормална държава, да има избори, да има свобода да живеем в демокрация, както другите страни в света. И най-много да има мир, защото вече ни омръзна от войните“, казва Хасан Рихауи.
Засега бъдещето на Сирия остава неясно. Бойците, превзели Дамаск, са предвождани от Хаят Тахрир аш Шам – групировка, която в миналото е била близка до Ал-Кайда. Тя е обявена за терористична от САЩ и ЕС. Останалите бойци са с различни идеологии, но досега всички те имаха обща цел – свалянето на Асад.
Може ли положението да стане по-лошо? Този въпрос задават на Рихауи и негови колеги, но той вярва, че който и да дойде на власт, няма как да бъде по-лош от режима на Асад.
„Aко идва някой друг, който иска да се прави на диктатор, мисля, че народът няма да се съгласи. Вече веднъж това се случи, няма да се случи втори път“, добавя той.
На 7 декември 2024 г. стана ясно, че бойците са назначили Мохамед ал-Башир, досегашен ръководител на „Правителството на националното спасение“, за временен премиер. Той ще води преходния етап в страната, който трябва да продължи три месеца.
Ролята на Ал-Башир се счита за ключова за оформянето на бъдещето на Сирия. На него се пада най-голямата част от усилията за създаване на ново правителство, което да представлява различните интереси на досегашните опозиционни групи.
Въпреки несигурността падането на досегашния президент е посрещнато с радост навсякъде.
Радостта няма как да я опишем с думи, наистина.
„Радостта няма как да я опишем с думи, наистина. Повечето хора не можеха да повярват“, казва Рихауи.
Той има роднини в Алепо, за които също е трудно да си помислят, че режимът, просъществувал над половин век, внезапно си е отишъл.
Това не е първият път, в който град Алепо излиза от контрола на Асад. От 2012 г. до 2016 г. той се владее от опозиционните бойци.
През 2015 г. Русия се включва в гражданската война в Сирия на страната на Асад, като преобръща хода ѝ. Именно след това град Алепо отново попада под правителствен контрол.
„След като режимът се върна, той един вид отмъсти на хората, които са писали във Фейсбук или са казали нещо“, казва Рихауи и добавя, че сега хората се страхуват, че това може да случи отново.
Пътят към Сирия
„Доста хора ще се върнат в Сирия за кратко или за постоянно“, смята Рихауи. Той добавя: „просто в момента чакаме ситуацията да се стабилизира малко“.
Бежанци от Турция и други държави вече се насочиха към Сирия.
Същевременно след падането на Асад някои европейски държави временно спряха вземането на решения по молби за убежище от сирийски граждани. Сред тях са Германия, Италия, Швеция, Дания, Финландия и Белгия. Причината е нестабилната ситуация на място.
Хасан Рихауи има семейство и живот в България, но има и роднини, които живеят в Сирия. Той не ги е виждал от 2010 г. – малко преди началото на гражданската война в страната.
Преди години е имал апартамент в града. Две години след началото на войната цялата кооперация е изравнена със земята. Повечето му роднини също са загубили домовете си.
Сега се надява, че най-накрая ще може да види близките си и страната си.
Междувременно мечтае за мир, свобода и демокрация в Сирия, а на България благодари, че му ги е осигурила, когато са липсвали в неговата държава.
