Как старозагорски съдии бяха принудени да стават артисти и да играят скечове пред затворници…

„Преди 1989г. ролята на профсъюзите се свеждаше не толкова до защита правата и интересите на работниците и служителите, колкото до една от многото “трансмисии”на управляващата, единствена в страната партия – Българската комунистическа партия, за идеологическото им обработване. По време на “тържества в трудовите колективи” във връзка с празници като 8-ми март, 1-ви май, 9-ти септември, 7-ми ноември, често явление беше да се изнасят “литературно-музикални програми”, организирани от профсъюзната организация в съответното учреждение или предприятие, изпълнявани от нейните редови членове. Това не подминаваше съдилищата и прокуратурите.

[ad id=“236999″]

Волю – неволю, не само служители, но и съдии и прокурори бяха включвани в съставите, изнасящи програми на тържествата. Когато това бе само пред колектива някак би могло да се приеме, но парадоксалното бе, че по неведоми партийни директиви някой път тези състави бяха изпращани да “разнообразяват”тържествата по други учреждения, по фабрики, заводи, ТКЗС-та, та дори и в затвора. В интерес на истината, съставите и при старозагорските съд и прокуратура, и при казанлъшките бяха ръководени от талантливи режисьори и имаха забележителни постижения.

Но представете си какъв авторитет би имала казанлъшката съдебна изпълнителка П., която участва в спектакъл, скача и пее пред колектива на фабрика “Роза“, а през следващите дни ще й се наложи да изземе принудително дете, да извършва въвод или да налага запори на длъжници, които работят в същия колектив. Или пък как старозагорският съдия П.А. рецитира стихове и изпълнява скечове пред ухилените физиономии на десетина цигани, които през последната година е вкарал с осъдителна присъда в старозагорския затвор.

[ad id=“226585″]

Когато днес говорим за нихилистичното отношение към съдебната власт не трябва да търсим причините само в годините след 1989 г., а и в това, че корените на това отношение бяха заложени много по-рано.“

Този текст е на дългогодишния старозагорски съдия Стефан Саранеделчев, публикуван в новата му книга „Зад превръзката си Темида закачливо ни намига“ , излязла от печат това лято.

Кой е Стефан Саранеделчев и какви интересни истории от юридическите среди разказва той, можете да прочетете ТУК