ДУПКАТА
Кирчо Шилото и баба Цонка бяха съседи. Един висок зид от дялани камъни разделяше дворовете им от край до край, а по средата на зида живееше една дупка. Тя беше симпатична дупка, кротко си надничаше в двата двора и не правеше магарии, затова никой не й обръщаше внимание.
[ad id=“263680″]
Един ден обаче белочелото конче на баба Цонка – прост добитък, видя през дупката как една оранжева пеперуда се пързаля по тънките листа на пукливата царевица в Кирчовия двор и се намъкна да я помирише. Киро си помисли, че кончето иска да му опасе царевицата, грабна един кол за домати и го прасна през кривите крачета. Кончето изпищя от болка и на три крака закуцука обратно през дупката. Чу го баба Цонка и като го видя такова сакато, ревна на умряло. Шилото се ядоса и я напсува на майка, тя пък го прокълна змии и гущери да му ядат черния дроб.
Вечерта се мушна като невестулка през дупката, оскуба му петте реда пуклива царевица и ги нареди като удушени пилета до зида. После се огледа, отмъщението й се видя малко, та се върна и му намачка и тиквите. Сутринта Киро видя поразената си градина, хлътна през дупката в двора на баба Цонка и хвърли на кучето й парче пушена сланина, оваляно в миша отрова. Кучето изяде сланината, тръшна се, но не умря. Само ослепя и с двете очи, назлоби се и започна да хапе кого къде свари.
[ad id=“225664″]
Един петък се измуши от каишката, нацели някак си дупката и се шмугна в Кирчовия двор. Вичо, най-малкият син на Шилото, който по това време се чудеше как да докопа малките лястовичета под стряхата на плевника, грабна буца пръст и го замери. Кучето обаче се извъртя, клъцна го по крака и се върна обратно да варди бабината Цонкина градина. Вичо моментално ревна колкото му глас държи. Излезе майка му, видя, че през тънките зъбки на раничката се процежда една капка кръв, и изпищя като заклана. Вечерта се върна Киро и като разбра какви ги е надробил кьоравият пес на баба Цонка, грабна кибрита, мина през дупката и й подпали плевнята.
Духна вятър, перна острите езици на пламъците и ги запрати по къщите на цялата махала. Селото бръмна като кошер. Хората се чудеха кое по-напред да спасяват – имота си или живота си. Докато дойде пожарната от града, дупката изгоря, а с нея и половината долна махала. Горната вече скимтеше с опърлена козина. Огънят се беше вдигнал тъй нависоко, че прогори една дупка и в развлачения кожух на небето.
[ad id=“263680″]
По обяд отчето събра хората в църквата, стори молебен да прогони Дявола от селото и отправи гореща молитва към Бога да пази миряните от зло. Хората минаваха и чинно забождаха тънките свещици по натежалия от човешка мъка свещник. А най-отгоре, дебели и усукани една в друга като смокове, горяха с общ пламък свещите на Кирчо Шилото и баба Цонка.
Селото така си и остана – с опърлени пешове и една дупка отгоре. А Господ гледаше през дупката и се почесваше, дето не го сърби…
Ники Комедвенска
Още от Ники Комедвенска прочетете ТУК
