Босна и Херцеговина е постигнала добър напредък по пътя си към Европейския съюз до 2024 г., но през последните две години реформеният процес е изпаднал в тревожен застой. Това заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас в интервю за босненската информационна агенция ФЕНА по време на посещението си в Сараево.

По думите ѝ Европейският съюз остава твърдо ангажиран с европейската перспектива на Босна и Херцеговина и е готов да продължи да оказва подкрепа, но отговорността за провеждането на необходимите реформи е на местните институции. Калас припомни, че именно предприетите промени са позволили на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за членство, но впоследствие политическите блокажи са забавили процеса.

Тя отбеляза, че това е третото ѝ посещение в Босна и Херцеговина и подчерта, че европейските институции продължават да търсят начини да подпомогнат възстановяването на реформите.

Според Калас реформите не са необходими единствено за присъединяването към Европейския съюз, а преди всичко за подобряване на живота на гражданите и за икономическото развитие на страната.

„Това са реформи, необходими за просперитета на Босна и Херцеговина и благосъстоянието на хората“, подчерта тя.

Върховният представител на ЕС предупреди, че заради политическата безизходица страната вече губи значително европейско финансиране. По думите ѝ Босна и Херцеговина не е успяла да се възползва от 108 милиона евро по Плана за растеж за Западните Балкани, а съществува риск да загуби още 373 милиона евро. Средствата са предназначени за инфраструктурни проекти, икономическо развитие и подобряване качеството на живот.

Калас подчерта, че процесът на разширяване е „двупосочна улица“ – страните кандидатки трябва да изпълняват необходимите реформи, а Европейският съюз следва да предоставя политическа и финансова подкрепа. Като примери за конкретните ползи от интеграцията тя посочи инициативата „Роуминг като у дома“, както и улесняването на трансграничните платежни операции.

По отношение на разширяването на ЕС Калас заяви, че то винаги е имало силно геополитическо значение и днес е още по-важно заради войната в Украйна и засиленото влияние на Русия и Китай. Според нея Западните Балкани не трябва да остават дълго извън Европейския съюз.

Тя изрази подкрепа за постепенното интегриране на страните кандидатки в отделни европейски политики и елементи на единния пазар още преди пълноправното им членство. В същото време подчерта, че този процес трябва да върви ръка за ръка с реален напредък в областта на върховенството на закона, свободата на медиите, защитата на основните права и демократичните стандарти.

Запитана дали ЕС е готов за ново разширяване, Калас заяви, че всяка държава кандидат трябва да бъде оценявана индивидуално. По думите ѝ страни като Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания не представляват сериозно предизвикателство за капацитета на Съюза, но с бъдещо разширяване ще бъдат необходими по-ефективни механизми за вземане на решения.

Калас заключи, че присъединяването на държавите от Западните Балкани е в интерес както на самите тях, така и на Европейския съюз, тъй като ще допринесе за по-голяма сигурност, стабилност и устойчивост на Европа.

В рамките на посещението си в Сараево тя вече се срещна с външния министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович, който потвърди ангажимента на страната за по-тясно съгласуване на външната ѝ политика с тази на Европейския съюз. Предвидени са също срещи с председателя на Министерския съвет Боряна Крищо и с командването на европейската военна мисия „Алтея“ в базата на ЕУФОР в Бутмир.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg