ВиК операторите в България, които доброволно се включат в процес на консолидация, ще могат да разчитат на съществено по-благоприятен регулаторен режим. Това предвижда проект на нова наредба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представен на обществено обсъждане на 6 август.

Замисълът е окрупняването на обособените територии да бъде насърчавано не чрез административно закриване на общински дружества, а чрез икономически стимули. Срещу поемането на разходите и рисковете от присъединяването на нови територии операторите ще получават одобрение на по-дългосрочни бизнес планове, ускорено разглеждане на документите и временно освобождаване от някои от механизмите, с които КЕВР изисква ежегодно подобряване на ефективността.

Според регулатора, крайната цел е по-високо качество на услугите, оптимизиране на разходите и „социално поносими цени за потребителите“.

Привилегиите за консолидираните оператори

Най-прекият стимул е възможността КЕВР да признава за икономически обосновани разходите, направените специално за консолидацията. Те ще могат да бъдат включвани в регулаторната сметка на дружеството и да бъдат разсрочвани за период до три години.

Това означава, че разходи, които при обичайна процедура биха могли да останат за сметка на оператора или да бъдат оспорени от регулатора, при консолидация ще се приемат при определянето на необходимите приходи и цените на услугите. Условието е дружеството да докаже икономическите, техническите и социалните ползи от окрупняването.

КЕВР ще признава и инвестициите за интегриране на присъединените мрежи и активи. Сред допустимите дейности са изграждането на свързваща инфраструктура, модернизацията на съоръжения, както и въвеждането на общи информационни и управленски системи.

Второто облекчение е процедурно. Бизнес плановете, съдържащи процес на консолидация, ще бъдат разглеждани и одобрявани приоритетно. Такъв ще се поставя и при исканията за изменение на вече одобрени планове, когато промяната е необходима за присъединяването на нова територия. В тези случаи КЕВР предвижда да се произнася до 60 дни.

На консолидиращите се оператори ще се разрешава и по-дълъг период на действие на бизнес плана. Така дружеството ще разполага с повече време, за да интегрира мрежите, персонала, информационните системи и инвестиционните програми на присъединената територия.

Съществена привилегия е и временното смекчаване на изискванията за ефективност. При годишното изменение на одобрените цени или приходи КЕВР няма да прилага коефициента за подобряване на ефективността за периода, през който протича консолидацията.

С други думи, регулаторът няма да изисква от оператора едновременно да поеме разходите по окрупняването и да намалява разходната си база със стандартния за останалите дружества темп.

За същия период няма да се прави и финансова корекция при неизпълнение на индивидуалните годишни цели по единните показатели за ефективност. Влиянието на консолидацията трябва задължително да бъде отчитано и при оценката на качеството на услугите и на направените инвестиции.

Предвиден е и своеобразен инвестиционен бонус. Когато реално извършените инвестиции в новоприсъединената територия надхвърлят планираните, операторът ще може да получи положителна финансова корекция при годишното изменение на цените или приходите.

Това са облекчения със значителен финансов ефект. Те намаляват регулаторния риск за дружеството, което придобива по-малък оператор или проблемна мрежа, но поставят и въпроса доколко част от цената на консолидацията ще бъде прехвърлена към потребителите чрез признатите разходи.

Законът вече отвори вратата за стимулите

Наредбата не е самостоятелна инициатива на КЕВР. Тя стъпва върху законодателни промени от юни 2026 г., с които за първи път беше въведено изрично определение за „консолидация на обособени територии“.

Според законовата дефиниция, това е обединяване чрез присъединяване на две или повече територии за предоставяне на ВиК услуги. Процесът трябва да бъде започнат със съгласието на съответните ВиК асоциации, общини и собственици на мрежите и съоръженията.

Законът посочва и очаквания резултат: подобряване на качеството, по-ефективно управление, оптимизиране на разходите и увеличаване на инвестиционния капацитет. Запазва се принципът, че в рамките на една обособена територия услугите се предоставят само от един оператор.

Промените в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дават право на КЕВР при одобряването на бизнес плановете да предоставя стимули на оператори в консолидирана територия или в територия, която е в процес на консолидация. В закона изрично са посочени признаването на разходите по окрупняването и по-дългият срок на бизнес плана, а останалите механизми трябва да бъдат разработени с наредба на комисията.

Успоредно с това МРРБ публикува проект на методика за насърчаване на консолидацията. Тя трябва да въведе критерии за оценка на икономическите, техническите, социалните и институционалните ползи и да определи механизмите, чрез които ще се установява дали дадено обединение действително е оправдано.

Така се оформя система от три нива: законът позволява стимулите, методиката оценява ползите от конкретната консолидация, а наредбата на КЕВР урежда как преференциите ще се прилагат в регулаторния и ценовия процес.

Дългият спор за окрупняването

Консолидацията във ВиК сектора не е нова политика. В продължение на повече от десетилетие държавата се стреми към модел, при който на една обособена територия има една асоциация и един оператор. Аргументът е, че по-големите дружества могат да постигнат икономии от мащаба, да поддържат по-квалифициран персонал и да планират инвестициите на регионално, а не само на общинско ниво.

Окрупняването е свързано и с достъпа до европейско финансиране. МРРБ нееднократно е посочвало, че липсата на консолидиран оператор ограничава възможността за финансиране на водопроводи, канализация и пречиствателни станции с безвъзмездни европейски средства.

Срещу този подход обаче има трайна съпротива от част от общините. Основните опасения са свързани със загуба на местен контрол върху общинските активи, закриване или поглъщане на работещи общински дружества и въвеждане на единна цена за територии с различни разходи и различно състояние на инфраструктурата.

Националното сдружение на общините (НСОРБ) е възразявало срещу механичното свеждане на системата до 28 областни територии и срещу принудителното закриване на общински оператори без решение на съответния общински съвет. Организацията поставя и въпроса защо потребители в община, която вече е инвестирала в мрежата си, трябва да плащат по-висока обща цена заради лошото състояние на системите в други населени места.

Новият подход очевидно търси компромис. Вместо общинските дружества да бъдат задължени да се сливат, консолидацията е определена като доброволен процес, но финансовите и регулаторните условия са конструирани така, че да я направят по-привлекателна.

Мащабът не гарантира автоматично по-добра услуга

Икономическата логика зад консолидацията е ясна. Един по-голям оператор може да обедини обществени поръчки, аварийни екипи, лаборатории, диспечерски центрове, софтуер и административни функции. Той може да разпредели постоянните си разходи между повече потребители и да има по-голям капацитет за подготовка и изпълнение на инфраструктурни проекти.

Окрупняването обаче само по себе си не подменя необходимостта от инвестиции и добро управление. Присъединяването на амортизирана мрежа може първоначално да увеличи разходите, авариите и загубите на вода на приемащото дружество. Именно този риск проектът на КЕВР се опитва да компенсира чрез признаването на допълнителни разходи и временното смекчаване на целите за ефективност.

Проблемът е особено сериозен на фона на състоянието на инфраструктурата. По данни, цитирани от Министерството на околната среда и водите от годишния доклад на КЕВР, общите загуби във водоснабдителните системи през 2023 г. са били 60.21%. По-нов анализ на министерството също посочва загуби над 60% при почти пълно формално покритие с водоснабдителни услуги.

При подобни стойности основното предизвикателство не е само кой управлява мрежата, а с какви средства, как се контролират инвестициите и дали дружествата имат реален капацитет да намаляват авариите и нерегистрираното потребление.

Съществува и риск временното освобождаване от финансови корекции да отслаби натиска за подобряване на услугата. Затова решаващи ще бъдат критериите, по които КЕВР ще определя продължителността на облекченията и ще разграничава действителните разходи по интеграцията от обичайните оперативни разходи на дружеството.

Обществено обсъждане почти без общество

На фона на очаквания финансов и институционален ефект интересът към обсъждането е бил минимален. От поканените държавни органи, общини и браншови организации е присъствала единствено представителката на „Български ВиК холдинг“, Мая Дубровска.

От Холдинга са подкрепили проекта. Председателят на КЕВР Пламен Младеновски е подчертал значението му за изпълнението на ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и е заявил решимост наредбата да бъде приета в срок.

Членът на комисията, Димитър Кочков, е посочил, че „текстовете в наредбата са балансирани“ и че липсата на бележки от заинтересованите страни доказва това.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg