Спектакълът „Мистерията Еньовден“ на Нешка Робева
Когато една социоложка бъде монтирана за вицепремиер без портфейл, а след това бъде пре-монтирана в министерското кресло на МВР, за да отговаря за националната ни НЕсигурност, без да притежава абсолютно никакви професионални компетентности и за двете неща – тогава социоложката приема случилото се за напълно заслужено признание. Според нея обаче е не-заслужено друга една жена, която познава най-високото и най-ниското място в онази почти невъзможна за изкачване стръмнина, да получи признание за това, че в крайна сметка е успяла да стигне върха. И то как. Пропадайки и въздигайки се от бездните по този жесток и безмилостен път цели 50 години.
Но социоложката не знаe –
Старата ни планина е вътре, тя е в теб. Няма я в онова късче метал, което първо са обезценили, а после с него са те наградили. Не е в министерските и президентските зали и в тяхната зловеща празнота. Духът на Старата ни планина броди другаде, броди нощем – в съня на неспокойните. Буди ги на Еньовден с огън и роса. Танцува и им шепне древни имена. Силният й взор намира своите пазители. И когато се познаят, и когато се слеят в едно – този миг никой не може да им отнеме. Никой не може да отнеме от Старата ни планина нейните пазители.
Но… социоложката няма как да го знае това. Искат се други сетива. Социоложките си остават завинаги такива. Наети. Незапомнени. Временни. Безименни. Монтирани марионетки в най-безродното, в най-предателското време на нашата България.
Безличията оценяват личностите. Така е било винаги у нас. Безличията винаги са искали да седнат на върха. Но тъй като не могат да обуят железните обуща, камо ли да ги изтъркат от ходене, те си мислят, че меките министерски кресла и лимузините с черни стъкла, които са им подхвърлени, са заветните върхове на човешкото съществуване.
Грешка.
И повече не си струва да говорим за тях. Нешка им каза всичко, което може да им се каже. Каза го и на нас, най-вече на нас – същите, които не можем да преодолеем отвращението си от назначената да ни управлява „политическа“ пасмина и така оставихме безличията да властват над личностите. Това е, коетотрябва да променим. Това е, което трябва да си спомним. И всеки, който все още чувства, че е личност, трябва да намери другите. Ясно е, че иде буря и скоро някой силен трябва да поеме руля.
„За никого не е тайна, че след броени дни навършвам 70 години. Преклонна възраст, според общите разбирания и безспорно добра за равносметка и оценка на житейски път на всеки човек.
Тази година се навършват и 50 години, откакто съм в обектива на общественото полезрение, като състезател, треньор и ръководител на музикално танцова формация, чиято цел е да популяризира българското традиционно изкуство и култура.
След всичко това, съвсем нормално е да получавам оценки, както от обществеността, така и от различни държавни и международни институции. И още по-нормално е да има положителни и отрицателни такива.
През този си живот и, разбира се заради тази си дейност, съм носител на безкрайно много награди у нас и в чужбина. Била съм оценявана от Личности и безличия.
Преживяла съм от „Осанна“, до „Разпни го“, но през всичкото време и в най-тежките за мен моменти, съм чувствала подкрепата и любовта на тези, които някои наричат „обикновени хора“. Каква по-голяма награда от тази?.
Ще кажа своето голямо човешко благодаря на хората от Инициативния комитет, които са ме предложили за голямото отличие, на хората от МК, които са го одобрили и внесли в МС, на министрите, които са го подкрепили и на Бойко, който въпреки политическите ни различия и нередките ми публични изяви срещу него, е решил спора в полза на награждаването ми.
Благодаря!
Благодаря, но при създалите се обстоятелства, не мога да приема наградата, още повече, ако тя е повод за раздори и рушител на без това крехкото съгласие в българското правителство…
Още по-малко бих искала да причинявам главоболие на Президента, който при наличието на взаимна антипатия, последен трябва да реши да бъде или да не бъде наградена Нешка Робева.
И накрая бих искала да завърша с това – не правя демонстрации. Като всеки човек и аз нося известна доза суета – зарадвах се, разбира се…
Решението ми да откажа дойде, след като в публичното пространство изтече дискусията между министрите в МС. Въпреки многото грешки, които направих в живота си, имам ясното съзнание и самочувствие, за това какво съм направила и правя за държавата и народа си, за да разреша на поредните хрантутници и безличия да си точат зъбките върху мен.
Отказвам наградата и заради хилядите приятели и съмишленици, които определено бих унизила, ако я приема. Отказвам я и заради младите хора, с които работя и възпитавам, да бъдат преди всичкоБЪЛГАРИ.
Нешка Робева
*Между носителите на орден „Стара планина“ са: Джордж Сорос, Андерс Фог Расмусен (генерален секретар на НАТО), Марси Рийс (посланик на САЩ в България), Джеймс Пардю (посланик на САЩ в България), Джеймс Уорлик (посланик на САЩ в България), Джон Байърли (посланик на САЩ в България), Кондолиза Райс (американски държавен секретар), Вартоломей I, Илхам Алиев, Силвио Берлускони, Тодор Батков, Жан-Клод Юнкер, Симеон Сакскобургготски.
Оставяме на читателите да преценят съпоставими ли са заслугите на гореизброените лица (например собственикът на „Левски“ Тодор Батков) със заслугите на Нешка Робева за българската култура. И ако менажирането на футболен отбор се счита за изкуство, то художествената гимнастика и уникалните танцови спектакли на Нешка Робева явно се тълкуват от вицепремиерката като нищо повече от физкултура и спорт.
Стенограмата на заседанието на Министерски съвет с изказването на вицепремиерката: „Смятаме, че за да бъде удостоена определена личност с най-високото държавно отличие, тя трябва да отговаря на много по-високи изисквания в съответната област. С цялото ми уважение към заслугите на госпожа Робева към спорта, към нейните успехи там, които са безспорни, мисля, че приносът й в областта на културата, заради който се предлага да бъде отличена, не може да бъде съпоставян с този на действително утвърдени творци, каквито има в следващата точка и които се предлагат за орден „Св. Св. Кирил и Методий”. Например, Теди Москов, Камен Донев, Мариус Куркински, Васко Василев… да не изброявам всички. Затова, може би е по-добре да бъде наградена за заслугите й в областта на спорта.“
Източник: memoriabg.com
