Сцената е като от „Кръстникът“. В нощта на 1 февруари на прага на дома на съдия Франческа Мариано в Южна Италия е оставена окървавена козя глава, прободена с месарски нож. До нея има бележка с текст: „така“.
Преди това Мариано вече е получавала заплахи, включително бележки, написани с кръв, след като издава заповеди за арест на 22 членове на местна мафиотска група, която действа в югоизточната италианска област Пулия.
Тази част на страната е известна със своите маслинови гори, конусовидни къщи „трули“ и впечатляващи крайбрежни ивици, които станаха фон на тазгодишната среща на Г-7, на която министър-председателката Джорджа Мелони беше домакин.
Регионът е и дом на организираната престъпна група Сакра Корона Унита, наричана още Четвъртата мафия. Тя е далеч по-малко известна от сицилианската Коза Ностра, калабрийската „Ндрангета“ или Камората край Неапол, но е също толкова влиятелна.
През последните няколко години група забележителни жени от региона, сред които и съдия Мариано, се противопоставя на нейните властови структури с цената на голям личен риск.
Тези жени арестуват и преследват членове на групата, разкриват престъпленията им и конфискуват бизнеса им, но работят и за промяна на местните нагласи и културни норми, които са позволили на тази мафия да пусне дълбоки корени.
„Не вярвам на никого, който казва, че не се страхува. Това не е вярно“, казва Марилу Мастроджовани, разследваща журналистка и преподавателка по журналистика в университета в столицата на региона – Бари.
Смелостта е да вървиш напред въпреки страха
Мастроджовани проследява в блога си „Tacco d’Italia“ проникването на Сакра Корона Унита в местната общност и кметството. Нейните репортажи разгневяват местната власт дотолкова, че градът е облепен с огромни плакати, атакуващи работата ѝ.
На един от тях тя е изобразена до шия в дупка в земята. След поредица от заплахи тя е поставена под полицейска охрана и в крайна сметка решава да премести семейството си от Бари.
„Смелостта е да вървиш напред въпреки страха“, казва тя.
30 клана, 5000 души
Сакра Корона Унита (СКУ), е единствената организирана престъпна група в Италия, чийто произход е известен. Местен престъпник я основава в затвора в Лече през 1981 г., отчасти за да отблъсне други мафиотски групи, които се опитват да проникнат в района.
Нейното име и ритуалите ѝ за посвещение са свързани с католическата вяра, като някои от символите ѝ са короната и венецът, който препраща към мънистата на молитвената броеница.
Бавно, но сигурно, СКУ се внедрява в обществото в Пулия, като смесва незаконните си дейности със законния бизнес. Днес в нея членуват около 30 клана и около 5 000 души, почти всички мъже.
„Основният бизнес е трафикът на наркотици“, казва Карла Дуранте, ръководителка на разследващата дирекция за борба с мафията в Лече, която е междуведомствена полицейска структура. „Това винаги е придружено от изнудване, лихварство. И сега, както в цялата страна, имаме проникване в държавната администрация“.
Четвъртата мафия взема милиардите евро, които печели от наркотрафик, и ги изпира чрез легален бизнес, често в процъфтяващата туристическа индустрия на Пулия.
Най-ефективният инструмент
Един от най-ефективните начини за борба с групата е конфискуването на нейни активи. Екипът на Дуранте конфискува имоти като лозя или ферми, които след това се предават на местни организации, за да бъдат превърнати в общественополезни центрове или проекти.
„Досега сме разбрали, че това наистина е най-ефективният инструмент, защото отнемането на активи от мафиотите означава обезсилването им“, казва Дуранте. От 1992 г. насам националната служба е конфискувала активи на мафията на стойност над 147 млн. евро.
В някои отношения СКУ е по-ефективна от другите мафиотски групировки в Италия, тъй като се е вписала в местната общност и е спечелила обществено признание. През последните години тя обикновено избягва да се занимава с брутално насилие – залага на по-леки форми на сплашване.
„Организираната престъпност все още е организирана в смисъл, че се радва на известно приемане в Италия“, казва Сабрина Матрангола. Нейната майка, местен политик, е убита от мафията през 1984 г., след като води кампания за опазване на крайбрежен парк от незаконно застрояване.
„И докато съществува това приемане, докато не всички избират правилната страна и някой не е готов да запретне ръкави, за да помогне, тези места винаги ще бъдат в опасност“, казва Матрангола, която днес работи като активистка в групата Либера, която преобразува активите на мафията така, че да служат на обществото.
Нож от порцелан
За тези, които предизвикват членовете на мафията, опасността продължава да съществува дори след намесата на властите.
След провеждането на т. нар. „Операция вълк“ срещу мафията съдия Мариано разпраща заповеди за арест на 22-ма души. Главната прокурорка по случая Кармен Руджеро едва не остава с прерязано гърло.
През последните няколко месеца тя е заплашвана от мафиот в затвора.
Панкрацио Карино, един от посочените в заповедта за арест, изразява желание да сътрудничи на разследването. Когато обаче Руджеро се появява в затвора в Лече, за да го разпита, той има други планове. Според съдебните документи той е издълбал нож от порцеланова тоалетна чиния в затворническата си килия и го е скрил в малка черна найлонова торбичка в ректума си, като е планирал да „пререже югуларната ѝ артерия“ по време на срещата.
„Ако в онзи ден мислех толкова ясно, колкото сега“, казва по-късно Карино пред следователите, „Кармен Руджеро вече щеше да е в историята.“
В крайна сметка един подозрителен охранител го претърсва, преди да успее да осъществи плана си, и намира самоделния нож.
Седем месеца след заплахата Руджеро влиза уверено в съдебната зала на затвора в Лече за последното изслушване по делото, придружена от полицейски ескорт от трима служители.
Тя остава невъзмутима пред смъртните заплахи, както и другите жени, които оспорват властта на СКУ. Въпреки това се налага да вземат предпазни мерки, включително денонощна охрана.
Журналистката Мастроджовани казва, че според патриархалната култура на СКУ „една жена не трябва да има глас“, още повече ако го използва, за да говори за мафията.
Съдия Мариано, която също живее под денонощен полицейски надзор, вярва, че мисията ѝ да се съпротивлява на СКУ излиза извън коридорите на съдебната зала. В свободното си време Мариано използва страстта си към писането на книги, поезия и пиеси, за да се опита да промени нагласите на местно ниво. Неотдавна тя поставя пиеса за мафията в театър „Аполо“ в Лече.
„Трябва да започнем с комуникацията, която е от основно значение за предаването на ценности като достойнство, смелост и отговорност“, каза тя. „Умението да казваш „не“, умението да се възмущаваш от нещата, които не са наред.“
