Представете си, че се налага да влезете в болница в Германия, но нямате застраховка. Точно това се случва на Илиян Ангелов, чието лечение струвало 5000 евро. Кой плаща, ако пациентът не може да поеме разходите?
Илиян Ангелов се чувствал зле. Не можел да говори и да ходи нормално. Затова потърсил помощ в клиника в Майнц. Той обаче нямал здравна застраховка, тъй като наскоро се бил преместил от България в Германия и в момента работи в страната на непълно работно време.
Затова в клиниката първоначално трябвало да се изясни кой ще поеме разходите за лечението му. Той е бил лекуван в продължение на няколко дни заради усложнение вследствие на диабет. Разходите възлизат на около 5000 евро. Ангелов възнамерява да ги изплати на вноски. "Надявам се да си намеря нормална работа и да мога да сключа здравна застраховка", казва той, цитиран от германската обществена телевизия АРД.
150 000 евро за лечение на раково болна пациентка
В спешното отделение на болницата Mutterhaus в град Трир годишно се лекуват около 30 000 пациенти. Средно 50 от тях са без здравна застраховка. На пръв поглед броят е малък. Но въпреки това лечението на тези пациенти струва много пари на болницата. Така например една от пациентките без застраховка била болна от рак и лечението ѝ струвало 150 000 евро, казва директорът на болницата Йоханес Шрьодер.
"В този случай се наложи да използваме много скъпи лекарства", разяснява той. Жената е починала по време на лечението, а болницата е трябвало да поеме разходите. "Нямаше здравна застраховка, а социалните служби отказаха да платят лечението." Жената не е имала постоянен адрес и не е било възможно да се изясни защо не е била осигурена.
Според Шрьодер пациентите без здравна застраховка в болницата му причиняват дефицит от до 500 000 евро годишно. С този проблем се сблъскват не само главната болница в Трир, но и други болници в Германия.
Асоциацията на болниците в Райнланд-Пфалц е запозната с тревогите на клиниките в провинцията. Изпълнителният ѝ директор Андреас Вермтер смята, че политиците носят отговорност за това.
"Ние изискваме създаването на компенсационен фонд, от който да се финансират услугите за пациенти с неясен застрахователен статут или без застрахователна защита, за да не бъдат натоварени болниците в крайна сметка с тези разходи", казва той.
Йоханес Шрьодер, директорът на клиниката в Трир, е съгласен с него. В момента самите клиники се опитват да си осигурят средства. С помощта на собствен персонал те проверяват дали пациентът наистина няма право на здравна застраховка. За целта се изпращат писма до социалните служби, органите по убежището, а също и до застрахователни компании в чужбина, обяснява той пред АРД.
За пациентите се подават и заявления пред съответните служби. "За нас това е допълнителен разход. С парите, които ни липсват, всъщност бихме могли да наемем персонал за медицинско обслужване", казва Шрьодер.
"Ние не правим разлика. Лечението е еднакво за всички."
Едно от исканията на директора на клиниката към политиците е именно да се намали бюрокрацията и да се ускорят процедурите по подаване на заявления. Освен това той би могъл да си представи разподите да бъдат първоначално поети от административните органи, а не болницата да носи икономическия риск.
"Лечението е еднакво за всички, независимо от това каква терапия или какви лекарства се нуждаят пациентите. Ние не правим разлика", казва Шрьодер и подчертава, че там всеки човек се лекува независимо от произхода и застрахователния си статус.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
