След около два месеца започва есенно-зимният сезон. Но вместо да се заеме с осигуряване на отоплението и на демократични и честни избори, служебното правителство сменя областни управители, посланици, консули и шефове на агенции и отменя решения на кабинета на четворната коалиция.
Въпросът колко хора ще успеят да стоплят домовете си и колко ще мръзнат далеч надхвърля газовата тема и парното на софиянци. Последната европейска статистика показа, че една трета от българите пестят от отопление. С едно от най-високите нива на инфлация в ЕС – 16.9% през юни на годишна база, високи разходи за енергия, ниски доходи и жилища, които не са енергийно ефективни, „спестовниците“ в най-бедната държава от Общността ще се увеличат, пише Емилия Милчева за „Дойче веле“.
Растящи цени, малко помощи
Над 1.5 милиона домакинства в България се отопляват на дърва, което е повече от половината от преброените през 2021 година 2.813 милиона домакинства. Списъците с чакащите за дърва за огрев в момента са дълги като лъжите на политиците – а дърва няма. Служебният министър на земеделието Явор Гечев обяви, че се работи по план, чрез който най-уязвимите групи да получат дърва за предстоящата зима. Само че „уязвими“ са твърде много българи. Същевременно за отоплителен сезон 2022/2023 година енергийни помощи ще получат само 310 000 домакинства, малко повече спрямо м.г., когато са били 261 000. Държавата им отпуска 623 лева за петте месеца отоплителен сезон.
Правителството на четворната коалиция с премиер Кирил Петков така и не изпълни препоръката на Европейската комисия към Плана за възстановяване и устойчивост – да дефинира енергийната бедност. Работната група, включваща представители на четири министерства – на социалната политика, енергетиката, регионалното и на икономиката, така и не произведе предложение. Дефинирането на енергийната бедност би помогнало да се разшири кръгът на подпомогнатите лица и да се прецизира помощта в държава с толкова много хора, които не са в състояние да осигурят топлина в домовете си.
По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) от 2020 година, българите се отопляват основно с твърдо гориво – дърва и въглища (53.95%) и електричество (28.65%), на централно парно са 15.8%. Газифицирано е около 3% от населението.
Проблемът с дървата за огрев
Почти двойното поскъпване на кубик нацепени дърва спрямо миналия отоплителен сезон – от 80-100 лева днес вече на цени, които гонят 200 и нагоре, е най-малкият проблем. Списъците с чакащи се удължиха, тъй като много домакинства, също и оранжерии и малки бизнеси минаха на дърва заради поскъпването на въглищата и газа. Търсенето е нараснало с най-малко 30%. Само че няма дървосекачи. Работна ръка не достига до такава степен, че наскоро по БНР Гечев дори обяви, че е разговарял с правосъдния министър Крум Зарков „шоково“ да се вкарат затворници в дърводобива. Да не забравяме и трудностите при доставяне на дървата за огрев до крайния клиент. По-голямата част от тях се транспортират с превоз, който наемат самите стопанства или клиентите. Хората се оплакват, че докарването им струва почти колкото самите дърва, ако складът е отдалечен, а не са и нацепени.
Политическото измерение на проблема е, че до идването на служебния кабинет горските стопанства, вкл. дърводобивът, бяха във владение на БСП, от чиято квота беше министърът на земеделието. Лидерката на социалистите Корнелия Нинова, също вицепремиерка и министърка на икономиката във вече отишлото си правителство, се хвалеше как ограничават посредниците и дървата за огрев ще се продават „по себестойност директно от складовете на държавните горски стопанства“. Но тази… иновация създаде част от днешните проблеми, тъй като горските стопанства трябва да наемат превоз, за да доставят дървата или самите получатели да си уредят транспорта, което им излиза скъпо.
Хората, които се отопляват на твърдо гориво, живеят предимно на село и в малките градове, откъдето БСП, но и ДПС набират гласове. Служебният министър на земеделието също е от редиците на БСП – и макар и критик на Нинова, е предпазлив по темата, тъй като ще трябва да намери решение на проблема, в противен случай социалното напрежение точно по избори е гарантирано. Не е тайна, че снабдяването с дърва в изборно време винаги е било инструмент за влияние и натиск.
Парното на софиянци
По Нова телевизия преди ден кметицата на София Йорданка Фандъкова не само увери, че няма да има недостиг на газ за столичната топлофикация, но и че „няма опасност от ново поскъпване на парното и топлата вода“, след като от 1 юли КЕВР одобри 40% повишение. Така най-големият длъжник на „Булгаргаз“ – близо 330 милиона лева задължения, и най-голям консуматор на природен газ в България – една трета от годишното потребление, ще продължи да снабдява своите над 440 000 абонати (близо 1 милион души по изчисленията на столичния кмет). Такова уверение дал настоящият енергиен министър Росен Христов.
Въпреки поскъпналата топлинна енергия заради ценовия скок на природния газ, ръстът е много по-малък от останалите енергоносители. Подобно на дървата за огрев, и пелетите регистрират почти двойно увеличение. Тон пелети струва между 900 и 1000 лева, след като миналата зима се продаваше по 500, което също беше ръст с близо 70%. А газифицираните домакинства (не повече от 140 000 души, според омбудсмана Диана Ковачева), за разлика от абонатите на столичното парно и неговите регулирани цени, плащат за синьото гориво по тарифи, формирани на свободния пазар. Затова не е чудно, че за предстоящата зима все повече хора търсят други варианти за отопление.
Социалното напрежение заради заплахата от студуване през зимата ще има своите политически проекции на изборите на 2 октомври. Липсата на дърва за огрев и високите им цени вече стават инструмент в изборната битка. Субсидираните цени на парното могат да се използват за ново разделение в обществото. Все някой ще трябва да е виновен.
