Съдът на Европейския съюз постанови, че технологичният гигант Google трябва да плати рекордна глоба в размер на 4.1 млрд. евро. Санкцията бе наложена, тъй като компанията е използвала своята мобилна операционна система Android, за да блокира конкурентите си на пазара.

През 2018 г. ЕК първоначално определи глоба от 4.3 млрд. евро, която през 2022 г. бе леко намалена до сегашния си размер. С последното съдебно решение жалбата, подадена от американската компания, окончателно се отхвърля, което превръща наказанието в най-голямата глоба, налагана някога от Брюксел.

От Google изразиха официално несъгласие с позицията на съда. Представител на компанията заяви, че решението не отчита огромните инвестиции, които се правят, за да може Android да остане отворена, съвместима и безплатна платформа за всички. От мениджмънта допълниха, че още през 2018 г. са адаптирали своите търговски споразумения, за да се съобразят с изискванията на Европейската комисия и в момента продължават да се фокусират върху иновациите в полза на потребителите, партньорите и разработчиците.

При обявяването на първоначалната санкция регулаторите в Брюксел доказаха, че Google е действал незаконно в три основни направления:

• На първо място, компанията е принуждавала производителите на смартфони и таблети да инсталират предварително търсачката Google Search и браузъра Chrome като задължително условие, за да получат достъп до официалния магазин за приложения Google Play.
• На второ място, американският гигант е извършвал мащабни плащания към големи производители и мобилни оператори, за да гарантира, че на техните устройства ще бъде инсталирана единствено неговата търсачка.
• На трето място, Google е блокирал конкуренцията, като е заплашвал да отнеме лицензите за популярните си приложения на онези производители, които се опитват да продават устройства с модифицирани и неофициални версии на операционната система Android.

Въпреки сериозните нарушения, магистратите все пак признаха, че оригиналната версия на Android не пречи на крайните потребители сами да изтеглят алтернативни уеб браузъри или да използват други търсачки по свой избор. В отговор на първите обвинения главният изпълнителен директор на Google Сундар Пичай бе написал в корпоративния блог, че решението на Комисията отхвърля бизнес модела, който поддържа Android и който всъщност е създал повече възможности за избор на пазара, а не по-малко.

Това дело далеч не е единственият сериозен сблъсък между Брюксел и компанията майка Alphabet. През септември 2024 г. регулаторите потвърдиха друга глоба от 2.4 млрд. евро за злоупотреба с монополно положение чрез услугата за сравняване на цени Google Shopping. Само година по-късно, през септември 2025 г., последва нова финансова санкция в размер на 2.95 млрд. евро, след като бе установено, че търсачката е показвала с предимство собствените си продукти при онлайн рекламите в ущърб на своите преки конкуренти.

Макар сумите в Европа да изглеждат колосални, глобата на Европейския съюз не е най-голямата, предявявана някога към технологичната компания в световен мащаб. През октомври 2024 г. руски съд предяви космически финансови претенции срещу Google заради ограничаването на достъпа на руски държавни медийни канали в платформата YouTube. Наложената тогава санкция достигна абсурдната цифра от два ундецилиона рубли, което представлява число с цели 36 нули и сума, която многократно надхвърля общия брутен вътрешен продукт на цялата планета.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg