Новината за смъртта на Юлиян Влад, последния шеф на страховитата Секуритате, предизвика странна реакция: редица румънски медии се впуснаха да възхваляват „големия патриот“. Но не обелиха нито дума за злодеянията му.
Другото му лице
Показателни за менталната нагласа на Влад са неговите антисемитски и антиунгарски изявления, в които той говори за доминираната от евреи комунистическа партия и за инфилтрирания от чужди офицери апарат на Секуритате, който започнал да служи на румънския народ чак след преодоляването на сталинизма при управлението на Чаушеску.
Рогожан обаче не споменава нито дума за ролята на Влад при потискането на стачкуващите работници в Брашов през 1980-те години. Не казва нищо и за участието му в издевателствата срещу противници на режима от унгарски произход, нито пък за убийството на дисидента Георге Урсу. Неговият син Андрей има съвсем друго мнение за Влад – защото разполага с доказателства за прякото му участие в убийството на неговия баща, който е бил пребит до смърт в букурещкия затвор на Секуритате.
Пътят на Влад
Юлиян Влад е роден през 1931 година в село в Южна Румъния. Политическата му кариера започва с встъпването му в редиците на компартията през 1946, когато е само на 15 години. В гимназията, а след това и като студент в букурещкия Педагогически институт, Влад се изявява като активист на Младежкия съюз на партията. През 1952 година завършва офицерското училище на Секуритате. Още същата година е произведен в чин лейтенант и назначен на работа в апарата на тайните служби. От 1974 до 1977 година ръководи Школата за офицери на Секуритате, а през 1987 става шеф на страховитата тайна служба. Преди това Влад работи 13 години в румънското вътрешно министерство – първо като държавен секретар, а след това и като заместник-министър. В края на декември 1989 година е арестуван и осъден за участие в репресиите по време на румънската революция. Но само четири години по-късно е помилван.
Източник: Дойче Веле
