Кремъл няма историческо време за победа

Преди години смятахме, че комунистическата идеология е тази, която генерира свръх агресията на Москва към целия заобикалящ я свят. През последните две десетилетия става все по-ясно, че тази агресия няма пряк идеологически произход – идеологията е използвана за аргументация и организация където и когато се налага. Агресията извира

пряко от великодържавния комплекс за превъзходство,

който материализира месианския възглед за „правото“ на Москва да управлява останалия свят. Дали този възглед идва от позициите за „третия Рим“, дали се декларира от фашистката доктрина на неоевразийството (Дугин), или просто следва мечтите за световно господство на примитивни индивиди с варварско самосъзнание – резултатът е един и същ. Този резултат се проявява винаги, когато някой от гореизброените типажи се добере до реална власт. Каквато например има елитният журналист с великодържавни и открито човеконенавистни възгледи Владимир Соловьов, който заедно със събеседниците си всяка вечер сипе огромни количества отрова върху своите зрители по канал „Планета“. Отделете си малко време някоя вечер – поучително е. Там обикновено канят глутница великодържавни „експерти“ и по един „опонент“ – за да го размажат в пряк ефир. По-миналата вечер бе един украинец – политолог. Той не можа да каже нищо, разбира се, не му позволиха. А на следващата вечер се дискутираше ядреното превъзходство на Русия… Соловьов се размечта да изгони американците от Окинава и да сложи там руски ядрени ракети. Мечти…

Русия не разполага с ресурс за победа

над останалия свят – дори в съюз с набъбващия с амбиция за свръх велика сила Китай. Пекин се възползва с удоволствие от руската угодливост, но има свой дневен ред, в който Москва не е на печелившата страна. Русия може да подкопава, да саботира, да трови мозъци, да казва на черното бяло – ЕС носи бедност, НАТО носи война, демокрацията е педерастия… Списъкът може да бъде продължен. Но Москва не е в състояние да предложи притегателен алтернативен модел на обществено развитие, а ограничените й ресурси не дават шанс на кремълския елит да разпространи своя робовладелски манталитет на управление върху останалата част на света. Всъщност, има един шанс – ако другите доброволно му позволят. Както направиха Рузвелт и Труман след Ялта и Потсдам, предавайки на Сталин Източна Европа. Както твърде често правят редица властови фактори в Европа и до днес по „прагматични съображения“. Както искаше – дали още иска – Тръмп за да се „споразумее“ с Путин. В историята има много споразумели се с Москва. Но колко са изпълнените от Москва споразумения…?

На границата на 21 век Русия бе принудена да бъде партньор и съюзник на Запада. Разширението на НАТО към Източна Европа, включването на Русия в Г-8, членството на Москва в повечето клубове на световния елит и ползите от това членство – всичко това изпращаше към Кремъл ясни сигнали: бъдещето на Русия е със Запада – като партньор, съюзник и дългосрочна принадлежност. Путин разбираше и не оспорваше всичко това – ни най-малко. Чак до 2007 г. когато произнесе известната си реч за възраждане на съперничеството със Запада в Мюнхен. Какво се бе случило? Америка бе затънала в Ирак и се бе отказала (администрацията на Буш младши) от основната стратегическа цел да заздрави контрола на атлантическата система за сигурност върху подстъпите към Евразия. На практика бе изоставена стратегията за „закотвяне“ на постсъветското пространство в евроатлантическата система за сигурност – на Украйна, на южен Кавказ, на Каспийския коридор към централна Азия. На срещата на високо равнище в Букурещ получаването на МАР от Украйна и Грузия бе отложено. Всичко това даде така необходимия сигнал на Путин, че вратата за завръщане на сцената чрез съперничество със Запада е отново отворена. И той оползотвори максимално новината.
„Предпазливостта“ на НАТОвските лидери в Букурещ доведе до агресията срещу Грузия и няколко години по-късно – срещу Украйна.

Днес живеем в решаващи времена

Агресивният хегемонизъм на Кремъл има тесен времеви хоризонт да постигне определени успехи – и Путин очевидно не губи и минута. Сирия, Крим, Донбас … – дано списъкът свърши дотук – са жалоните на геополитическата експанзия на Русия, която по този начин си „купува“ геополитическо бъдеще срещу неумолимите процеси на относително и абсолютно изоставане в процесите на икономическа модернизация, демографско възпроизводство и качество на живота на обикновените хора. Тази покупка на геополитическо бъдеще ще продължи във всеки случай, в който Кремъл усети слабост и нерешителност от страна на Вашингтон и на Европа. Затова процесът на тестване – изпитване здравината на границите, очертаващи решимостта на Запада да отстоява принципите си, интересите си и сигурността си, ще продължи и ще се засили. Кремъл няма историческо време. Затова работи усилено в оползотворяване на тактическото време за експанзия – където и доколкото е възможна. Гледайте, гледайте някоя вечер Соловьов по канал „Планета“…

Източник: http://www.faktor.bg