Моето лично усещане е, че правителството на България вече е изчерпало лимита си от предложения за генерален секретар на ООН и всякакви опити да се замаже грубата грешка са само задълбочаване на абсолютно обърканата и тотално сбъркана стратегия на правителството ни.
Няма да обсъждам качествата на евентуалната ни нова кандидатка, ще споделя само защо смятам предлагането й за лишено от смисъл и дори нелепо.
1. Никой няма да има доверие в кандидат на държава, която сама е признала своята слепота и грешка и сега се опитва да я поправи, безпрецедентно за практиката на ООН издигайки нов кандидат – на международната сцена също така важи правилото „кьорав карти не играе“….
2. Дава се очевиден знак, че ние се хващаме като удавник за сламка за ПОЛА на кандидата, а даже при известната склонност да се избере този път жена, не е добра идея главният ти аргумент да е именно полът; още повече, че досегашните гласувания в СС на ООН показват, че полът не е водещият мотив при гласуването.
3. Поне двама от другите кандидати вече са получили ясни сигнали за подкрепа от основните държави-играчи и особено единият от тях, а именно безспорният фаворит, който печели с лекота и убедително всички досегашни „тестови“ гласувания; ето защо е практически малко вероятно да настъпят резки промени в обещаните и заявени поддръжки за тези кандидати.
4. С рязкото антиевропейско и антизападно говорене и проруско и протурско поведение на българския премиер се прерязва практически до корен илюзията, че новият ни кандидат може да мине като проевропейска инициатива на страната ни.
И така, аз в никакъв случай не се включвам в хора на отрицателите на кандидатурата на Кристалина Георгиева (моето лично отношение към нея си е мое лично отношение), но смятам, че с грубата грешка на българския премиер, българския външен министър и българското правителство като цяло да лансира Ирина Бокова, България разигра картите си изключително слабо, профука шансовете ни да имаме генерален секретар на ООН и всякакви опити като са ни изгонили през вратата да се върнем през прозореца, само допълнително подронват авторитета ни на държава, която има стратегия, знае към какво се стреми и разполага с поне известна реалистична представа как да го постигне.
За мен разумното поведение е да не се лансира втори кандидат като замазване на грешката, а Ирина Бокова да се оттегли от надпреварата, след като дори правителството на България вече я отписва от своите намерения за подкрепа и с това я обрича да остане в седма глуха в тази изключително престижна надпревара.
P.S. Аз имам опасението, че новата ни кандидатура би получила при „тестово“ гласуване още по-малка подкрепа, защото онези, които са подкрепяли Бокова и заради България, а и заради това, че е жена, сега вече няма да направят това заради детинските импровизации на нашето правителство и шикалкаването, паническите действия „иди ми – дойди ми“; плюс факта, че Русия си падаше по тоталитарно-репресивния произход на Бокова, а освен това Бокова си имаше, според мен, три сигурни, железобетонни гласа, които получаваше заради самата себе си и своя авторитет. Сега всичкото това вече няма да се пренасочи автоматически, почти съм сигурен, към Георгиева… И България може да изпадне в още по-неестетична ситуация.
