Кръстова гора и изключителният морален кодекс, който се спазва там

Неделният обед. Пътуваме от Лъки и се прибираме към Стара Загора. Търсехме един скален мост след разклона за Борово, покриволичихме по тесния път нагоре, отбивка или пътека към моста не открихме, но съвсем непринудено решихме да си пробваме силите по серпентините към Кръстова гора, за да се докоснем до нейната святост, до вярата и до мистерията на легендите за нея.

Шофьори всякакви – маститите джипове естествено никого не чакаха, докато някоя разбрицана „старица“ отбиваше встрани и сякаш ѝ правеше удоволствие да те изчака. Пристигнахме в Борово, но не онова на Крум Велков, а това ширнало се по родопските поляни Борово, в което както във всяко българско поселение можеш да забележиш много вкус, много кич и една добра дума… както на табелката, забита в стената на читалището.

Краят на октомври е, тънък режещ ветрец се промъква през дрехите, а слънцето сякаш се спуска от върховете върху къщите, милва улуците и те заблестяват. Гората е в кафяво, на път съвсем да се разсъблече. Не обичам есента, никак. Приятелите ми се очароват от багрите, а аз като че ли нямам очи и емоция за тях, дори определям оголените клони като „стъргели“, самотно стърчащи на студения вятър. Ще заспят сетивата ми в очакване на първия сняг, а когато той се стопи, ще чакам пролетта и лятото, когато ще мога да гледам нощем звездите и да се събудя от първото слънчово смигване.

Над Борово е издигнат параклиса „Възнесение Господне“. Стърчи сам, като страж на вярата, огрян и някак самотен, но на чутовно място, както би го нарекъл Вазов. Родопа в цялото си величие е като на длан. Гледката е уникална и спираща дъха.

Потеглихме още малко нагоре по завоите, за да паркираме в ниското пред комплекса Кръстова гора.

Символът на Кръстова гора е Христовият кръст, разположен над параклисите на 12-те апостоли, разположени от двете страни на добре направена каменна алея. Пред него се е образувала опашка. Единствено тук хората чакат търпеливо, макар че колоната се движи бавно. Тук всички отправят молитвите си, палят свещ и оставят лични вещи за здраве и късмет – дрехи, украшения, снимки. Легендата твърди, че кръстът е чудотворен и притежава силата да сбъдва желания. Учителят Дънов също е оставил своя версия за тайната и прокобата на Кръста.

Много бих искала да кажа, че усетих енергията на Кръстова гора, но няма да излъжа – моята представа за вярата е малко по-различна. А и невинаги човек е с нагласата да се вмъкне в момента, било той силен или незабележим. За мен мястото е от значение, но не е задължително. Кой и по какъв начин достига до Бог или Той до него е изключително индивидуален процес и е едно собствено пътешествие до лоното на вярата.

Останах очарована от мащаба на комплекса, от десетките дарители, от поддръжката на идеална чистота навсякъде и изключително много останах учудена от липсата на всякаква комерсиализация. Няма друго такова място в България, което да събира толкова много поклонници целогодишно и да е лишено от търгашество, бира-скара и всякакви сергии. Там е спазен изключителен морален кодекс и вярващите наистина имат възможност да се самовглъбят, да се помолят и дори на спокойствие да помечтаят…