„ Поморие се казваше градчето”
И беше то изглежда край морето.
Но това не беше на момчето родното място.
Край морето станало бе много, много тясно.
Старец след двадесет години на море пристигнал
с доброто намерение да ползва прочутата кал.
Тръгнал навън да види морето.
Пред него грамада от сгради стърчи към небето.
Сградите шарени, красиви и празни.
По фасадите с табелки разни:
„КвартирЫ от застройчика”, „ Продава се”,
„ Апартамент под наем дава се”
И тръгнал старецът по бившата пътека
от двете страни с бутик до бутика.
Заведенията и те упорито напират
Вече почти до морето достигат.
Объркаха на стареца представите ,
пък заскърцаха и ставите.
Обратно по пътеката бавно тръгна
и в спомените си назад се върна.
„Кое назад е, кое напред е ? – рече полугласно
„Това изглежда съвсем не ни е ясно”
Дано за внука ми след една двадесетилетка
да има край морето по нормална гледка.
Септември 2011г. Антон Кавалджиев
Гр. Поморие
Санаториума
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…