Ливанският парламент гласува за премахване на смъртното наказание, с което страната направи историческа промяна в наказателното си законодателство. Мнозинството от 128-те депутати подкрепи решението, като единствено парламентарният блок на „Хизбула“ не гласува в негова подкрепа, предава БТА.
С приемането на законовата промяна смъртните присъди ще бъдат заменени с доживотен затвор при изключително тежък принудителен труд. Така Ливан се превръща в първата арабска държава, която премахва смъртното наказание от наказателната си система.
Министърът на правосъдието Адел Насар, който присъстваше на парламентарното заседание, определи решението като „историческа стъпка“. Според поддръжниците му то поставя Ливан в по-близко съответствие с международните тенденции за ограничаване и премахване на смъртното наказание.
На практика Ливан отдавна не изпълнява смъртни присъди. Страната въведе неофициален мораториум върху екзекуциите още през януари 2004 г. Въпреки това съдилищата продължиха да издават смъртни присъди през следващите години. Те обаче впоследствие бяха спрени или заменени с други наказания.
Новият закон превръща тази фактическа практика в официално правно положение. Това е важна разлика, тъй като досега смъртното наказание продължаваше да съществува като възможност в законодателството, въпреки че властите не изпълняваха екзекуции.
Правозащитни организации приветстваха решението. Рамзи Каис, който отговаря за Ливан в „Хюман Райтс Уоч“, определи вота като окончателно скъсване с наказание, което според организацията е несъвместимо с основните принципи за защита на човешките права.
Аргументът на правозащитниците е, че смъртното наказание е необратимо и съществува риск от съдебни грешки, произвол или дискриминационно прилагане. При изпълнена екзекуция евентуална грешка на съдебната система не може да бъде поправена.
В същото време практическото прилагане на новата система поражда въпроси. Законът предвижда доживотен затвор с изключително тежък принудителен труд, но част от депутатите посочиха, че все още няма достатъчно яснота как точно ще бъдат определени условията и механизмите за изпълнение на това наказание.
Ливанското законодателство и досега познава наказание „тежък труд“, но то рядко се прилага през последните години. Причината е свързана както с ограниченията на съдебната и затворническата система, така и с хроничния недостиг на ресурси и капацитет в пренаселените затвори.
Това означава, че премахването на смъртното наказание не решава автоматично проблемите на ливанската наказателна система. Страната ще трябва да осигури достатъчно ресурси, за да може новият режим на наказания да бъде реално приложим, особено при тежки престъпления, за които досега е можела да бъде постановена смъртна присъда.
Решението идва и на фона на друг чувствителен дебат в ливанския парламент – закон за обща амнистия. Предложението е едно от най-мащабните подобни действия след края на 15-годишната гражданска война през 1990 г.
Законът за амнистията може да доведе до намаляване на присъди или освобождаване на определени категории осъдени, включително наркотрафиканти и членове на въоръжени групировки, при предвидени изключения. Именно това предизвика силна съпротива от част от обществото.
Сред най-острите критици са семействата на ливански войници и държавни служители, които са били убити или нападнати от ислямистки бойци. Някои от тях заявяват, че са очаквали извършителите да понесат най-тежкото наказание и се противопоставят на възможността присъдите им да бъдат намалени.
Така двата процеса – премахването на смъртното наказание и обсъждането на обща амнистия – се развиват едновременно, но пораждат различни обществени реакции. За правозащитниците премахването на екзекуциите е стъпка към по-голяма защита на човешките права. За семействата на жертвите обаче промяната може да бъде възприета като недостатъчно справедлива, особено ако бъде комбинирана с намаляване на наказанията за извършители на тежки престъпления.
Допълнителна сложност създава позицията на религиозните институции. Различни религиозни организации в Ливан продължават да приемат смъртното наказание като допустимо, което показва, че парламентарното решение не слага край на обществения и религиозния дебат по темата.
„Хизбула“ също не е дала публичен коментар за решението. Фактът, че парламентарният блок на организацията не е подкрепил промяната, показва, че по въпроса няма пълен политически консенсус.
Въпреки това широкото мнозинство, с което законът е приет, дава възможност на Ливан да формализира практика, която съществува повече от две десетилетия. От 2004 г. страната фактически не е изпълнявала екзекуции, но запазването на смъртното наказание в законодателството означаваше, че то продължава да бъде потенциално приложимо.
Сега тази възможност е премахната. Предизвикателството пред ливанските институции ще бъде да гарантират, че новата система от наказания работи ефективно и че тежките престъпления продължават да бъдат преследвани по начин, който едновременно защитава обществото и спазва международните стандарти за човешки права.
Решението има значение и извън самия Ливан. В регион, в който смъртното наказание все още се прилага в редица държави, отказът от екзекуции представлява значима промяна. Ливан сега ще трябва да покаже дали тази законодателна промяна може да бъде устойчиво приложена на практика въпреки политическите, икономическите и институционалните трудности, пред които е изправена страната.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
